"За хората сме "изедниците, дето искат да им вземат тепето". Вадят колчета, късат лентите. Става дума за обществен интерес, но близо пет години общината нехае", призна съсобственикът Емил Мирчев пред нашия репортер.

"Купихме имота през 2005 г., защото в него попада и бензиностанцията. Трябваше ни само земята под нея, но се продаваше целият. Дори нямахме толкова пари и го платихме на два пъти", разказа Мирчев.

Нито за него, нито за съдружника му Кольо Паничарски имало съмнение, че паркът трябва да остане в интерес на града. Затова още на 17 март 2005-а  внесли предложение до тогавашния кмет Иван Чомаков с копие до Общинския съвет за замяна с посочени от управниците общински имоти. Само седмица след това постоянната комисия по градоустройство и архитектура се произнесла: "Да не се удовлетворява предложението." 

Мирчев лично се срещал с Чомаков. Дошъл Славчо Атанасов на власт. Отишъл и при него. Казал му: "Господин кмете, от старата управа получих отказ, че този имот не представлявал интерес за тях и не искат да направят замяна. И вие ли така смятате или е в интерес на града да останат тези зелени площи?" "Да, прати ми всичките документи" - отговорил му въодушевено кметът.

Две папки му изпратили с документите на имота плюс писъмце: "Г-н кмет, "Емко-М" ООД е собственик на поземления имот 952 и 963, попадащи в УПИ-I - "Хълм на младежта", в квартал 367 по плана на гр. Пловдив. Поради факта, че горецитираните имоти попадат в зеленина с изключително изразен обществен интерес са предприемани многократни процедури по замяната им с общината, които не са довели до конкретни резултати или решения. Моля за вашата намеса за определяне на становище и мнение от общинската администрация по бъдещата реализация на горецитираните имоти." Датата е 14 април 2008 г. и законът за замените още е в сила.

На 2 юли 2009 г. получават отговор от шефа на дирекцията по общинска собственост Николай Аджеларов, който мотивирано обяснява, че няма как общината да направи замяна. Разбира се - заменките вече са отменени.

"Много правилно, че отмениха заменките. Защото трябваше да се правят за такива неща, а вместо за обществения интерес властниците ги използваха за далавери. Нали така? Затова ги забраниха. А сега се оправдават, че нямали право на замяна. Ами от 2005-а до 2008-ма защо не замениха имота? Аз ще отговоря: защото общественият интерес ги интересува само, когато се препокрива с личния им интерес", убеден е Мирчев.

По Чомаково време ги разигравали като маймуни сами да издирят общински терени за евентуална замяна. Първо предложили равностоен имот в парк "Отдих и култура" до бензиностанцията им на "Пещерско шосе", но общината предпочела да даде имота без пари на друг. После - 9 декара имот между "Найчо Цанов" и бул. "Източен", но властта решила, че е по-добре да го даде за стрелбище. "На ъгъла там щяхме да си направим бензиностанция. Не го крием, това ни е бизнесът. Прецениха, че стрелбището е по-важно за Пловдив от 15-те декара парк под тепето. Не искаме нито магазини в центъра на града, нищо. За тях мерната единица за справедлива замяна е 5 декара градинка срещу 18 парцела в центъра на града, както стана срещу Военна болница, или да им се даде имот срещу акциите на панаира", възмутен е Мирчев.

Нито щял да им се моли, нито повече искал срещи с управниците. Ако те смятали за необходимо, вместо да се занимават с оградата, сами да потърсят разговор по същество.   

Собствениците си харесвали имота. Горната част от него е защитена територия, долната - зелена площ, но бившият път си го направили парцел и с прикачената към него бензиностанция имат 15 000 кв. м разгъната площ право на строителство. Можело да си направят, когато решат, каквото си поискат - жилищен комплекс в паркова среда, парк-хотел или по една къщичка и сами да се разхождат из парка. От общината и това не знаели - че пътят всъщност не е път. 

"Имотът си има оценка, върху която си плащаме данъците. Ако общината смята, че паркът е от обществен интерес, да го купи. Ако пък кметът Славчо Атанасов е на друго мнение, публично да го заяви пред пловдивчани", призова Мирчев.