| Експерт: Евтините квартали и евтините имоти ще пострадат много при рецесия, хубавите жилища ще задържат цената си | ||||||
| ||||||
Лекото забавяне на ръста на инфлацията на годишна база (17.7% през август) се дължи на чисто вътрешни причини - намаляване на вътрешното потребление, което предхожда рецесия, в която България би трябвало да влезе най-късно през първото тримесечие на 2023 г. Това коментира д-р Боян Иванчев, финансист и преподавател, в ефира на предаването "Светът е бизнес" по Bloomberg TV Bulgaria. "Нямаме абсолютни нищо какво да направим в България, за да спрем рецесията. Ако някой мисли, че с увеличаване на заплати и допълнителни фискални стимули ще преодолее инфлацията, това ще доведе до взрив на икономиката. Индикаторът на OECD за потребителското доверие в бъдещето е на абсолютно най-ниската си точка, откакто е създаден." След серия задържане и спадове на цените, освобождаване на служители и свиване на потреблението, неминуемо ще следват фалити и затваряне на бизнеси, смята Иванчев. "Още повече когато говорим за икономически модели на страни, които не са енергийно ефективни, както е в България, или някои сектори са с ниска производителност. (Този сценарий) е може би с вероятност над 55%." Рецесията ще има различни ефекти върху различните части на имотния пазар, коментира той. "В България има структурен дефицит на качествени жилища - най-вероятно хубавите жилища ще задържат цената си. Много от българите имат жилища, но в огромната си част те са от социалистическия период, общите площи са унищожени, защото в нашето общество има деструкция на общежитието и не се опазва, това което е общо. Най-вероятно при рецесия евтините квартали и имоти ще пострадат много, докато другите ще запазят цената си или спадът ще бъде по-малък." Може да се наблюдават FOMO ефекти (страхът да не пропуснеш) върху инфлацията и жилищния и кредитен пазар в България. "Обвинявам Българска народна банка, че разреши на търговските банки да формират плаващия компонент на ипотечните кредити по средна цена на депозити в България. По този начин частично БНБ се отказва от контрола върху създаването на парите." Търговските банки участват в създаването на пари чрез кредитирането на клиенти, като това може да бъде ограничено чрез поскъпването на кредита, обясни Иванчев. "Ако плаващият компонент на ипотечните кредити беше обвързан не със средната цена на депозити в България, който е в прерогатива на търговските банки,.. а например с Euribor вече щеше да имаше ефект от поскъпване на ипотечните кредити в България... Има субституция от търговските банки на политиката на централната банка, което е абсурдно. Вместо да има трансмисия на политиката на ЕЦБ към България, ние позволяваме на вътрешни причини да движат този пазар в рамките на 15 млрд. лв." България планира да емитира нов дълг от около 2 млрд. евро по седем и дванадесетгодишни облигации, и няма проблем това да бъде направено от служебно правителство, смята Иванчев. "Това което видяхме в предходното правителство бе много голямо разминаване между априорно и апостериорно преживяване на властта, то беше гранично на фантазно преживяване. Поради това, изключително важни въпроси, включително и емитиране на дълг, бяха извадени от професионалния разговор... Нямаше професионален разговор за матуритетна структура на дълга, дюрация, как това да бъде управлявано по най-добрия начин. Това се управлява с конкретни действия и мислене, а не с приказки." Доходността на тригодишните български ценни книжа се покачва - от 0.5% до 1.71% в момента на вторични пазар, напомни Иванчев, така че е било изгубено ценно време за по-изгодно емитиране на вътрешен и външен дълг. "Към момента изглежда, че вървим към 6% бюджетен дефицит. Никога от въвеждането на валутния борд през 1997 г, макроикономическата стабилност и бюджетните ограничения не са нарушавани така рязко", каза Иванчев. Голяма причина за това са ефектите от пандемията и войната, но отново липсва професионалният разговор, добави той. Иванчев описа мерките на предишното правителство през погледа на поведенческата икономика и финанси. "Правителството прояви и морален хазарт и хиперболично дисконтиране на наградите, правейки агресивна фискална политика, облекчавайки плащанията на определени данъци, давайки добавки уравниловъчно, и всъщност това категорично подпомогна инфлацията в България." Европейската централна банка се опасява, че вдигането на основните лихвени проценти ще предизвика нова дългова криза в страни като Гърция, Италия, Испания, Франция, което може да е причината зад обявената нужда от нови фискални правила от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в нейната реч за състоянието на ЕС в сряда. ЕЦБ закъсня с вдигането на лихвите поради голямата си политическа насоченост, каза Иванчев. Еврото се управлява от една централна банка, но страните-членки имат различна фискална политика и дисциплина. Целта за 2% инфлация на ЕЦБ няма да бъде постигната поне за година, освен ако не се мине през много рязка рецесия, смята той. |
Още новини от Национални новини:
