| Славчо Нейков: Инициативата на Станишев за дискусия за енергийна бедност е изключително навременна, държавата закъсня доста | ||||||
| ||||||
По какъв начин да намалим стойността на сметките си и какви мерки може да предприеме България за справяне с енергийната бедност? Ще говорим за това сега ден преди дискусията "Да намалим сметките – енергийна бедност и цените“ – събитието е част от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, включваща предложения за 15 конкретни мерки и 100 милиарда евро зимен пакет за солидарност за гражданите и бизнеса на страните-членки. Казвам добро утро на г-н Славчо Нейков – председателя на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт, който ще бъде и модератор на предстоящото събитие. Здравейте. Благодаря за поканата. Здравейте, г-н Нейков. Да започнем с въпроса от моя анонс: как да намалим стойността на сметките си? Въпрос, който може би вълнува всички ни. От гледна точка на гражданите проблемът не е толкова голям, защото те са така или и иначе на регулиран пазар. И в това отношение искам да подчертая, че ако сравним цените на електроенергията към днешна дата с тези преди една година, има едно увеличение от около половин стотинка на киловатчас, което е на практика около 3%. И когато говорим за домакинство, фактически при среден разход на електроенергия в рамките на от 300 до 400 киловатчаса на месец, става дума за едно минимално увеличение с около 2 лева на домакинство, което съгласете се, не е проблем. Това обаче не означава, че по принцип темата е за подценяване, напротив, темата трябва да бъде разгледана в по-широк, в национален контекст именно от гледна точка на това. За съжаление в страната много граждани реално имат затруднения, които са резултат на ниски доходи. И това, разбира се, се отнася не само за плащането на сметките им, а се отнася за живота на тях и на техните семейства като цяло. Така че от гледна точка специално на енергийния сектор мерките, които трябва да се предприемат, са свързани с цялостна промяна на подоходната политика от една страна, от друга страна, разбира се, мерки за енергийна ефективност, защото там има много резерви. Но всичко това е свързано с една по-цялостна концепция на национално ниво, и гражданите могат да бъдат активни участници в това отношение. Ако позволите, аз само ще дам едно-две числа за илюстрация. Разбира се, да. Ако погледнем средното ниво на доходите в България по статистика, то е в размер на около 25% от средноевропейските доходи, което разбира се, че е много голям проблем. Ако погледнете свастиката към януари 2022 година, пак по данни на Евростат, България е с най-ниската минимална заплата в Европейския съюз, тя е около 330 евро. И само за едно сравнение, следващата най-ниска заплата е 500 евро. Тоест, разликата между нашата минималната заплата и следващата най-ниска заплата в рамките на Европейския съюз е 50%. Има и други статистически данни, които са много стряскащи в това отношение, а да не говорим за общия брой на тези, които могат да попаднат в графата "енергийно бедни“. Там говорим за милиони, много повече от 2 милиона. Утре ще бъдат изнесени конкретни данни в това отношение. Затова пак казвам, става дума не толкова конкретно за цената на тока в момента, а по-скоро става дума за една по-цялостна социална политика и политика. Да, национална енергийна политика на фона на европейската. Точно така. Вие казахте къде се нареждаме спрямо европейците. Г-н Нейков, каква трябва да бъде тук ролята на бизнеса при формирането на тази енергийна политика и какво наблюдавате вие? Ролята на бизнеса при формиране на енергийната политика е огромна, защото енергийният сектор само по себе си не е социален сектор, той е пазарен. И ние видяхме едно много ясно доказателство в това отношение – какво стана когато се приложиха наистина пазарни механизми, с оглед обезпечаване доставките на природен газ за България. Служебното правителство чрез "Булгаргаз“, откри тръжни процедури, в резултат на което независимо на международната конюнктура, която е доста променлива по отношение на цената на газа, бяха постигнати оптимални цени. И такъв трябва да е подходът. Бизнесът трябва да работи в условията на пазар, който там, където е необходимо, е регулиран, както и за цената на тока за бита, както е по отношение на парното, както е по отношение на природния газ. Но бизнесът трябва да бъде оставен да работи максимално активно, защото благодарение на бизнеса се осигурява заетост и се плащат данъци, които след това се преразпределят чрез социалната политика на държавата. Така че ролята на бизнеса в това отношение е огромна. И между другото, по време на утрешната среща, живот и здраве е, утрешната дискусия, ще стане дума и за това. Аз съм много доволен, че сред панелистите има представители от различни сфери на обществото, има представители на държавни институции, на парламента, има представители на БАН, има представители на бизнеса, председателят на енергийния регулатор също ще участва. Така че инициативата на г-н Сергей Станишев за провеждане на това събитие е изключително навременна. За съжаление обаче като цяло държавата закъсня доста с темата за енергийната бедност, защото там става дума не само за въвеждане на дефиниция за енергийна бедност, която липсва, и която сме длъжни да направим в съответствие с европейското законодателство, но става въпрос за едно цялостно преосмисляне и на други нормативни актове, които имат включително и социална насоченост. Става дума за промени в Закона за енергийната ефективност, за промени дори в законодателство, което е свързано с управление на жилищната политика и т.н. Така че срещата и дискусията е много навременна. И аз използвам възможността да уведомя вашите слушатели, че няма регистрация, всички, които желаят да заповядат утре от 09.00 часа в мол "Пардайз“ в София. Отдавна се говори за нова енергийна стратегия, знаете, но защо не я виждаме, защо не се случва тя, според вас? Въпросът ви е много добър. Аз само да припомня, че през 2014 година, когато през горе-долу по това време на годината започна работа второто правителство на г-н Борисов, бяха обявени малко повече от 10 приоритета в областта на енергетиката, и тогава се говореше за нова енергийна стратегия. Имаше някакъв проект, който се появи, но за съжаление тази тема някак си остана по-настрани, което е още една илюстрация на факта, че често политическият дневен ред няма нищо общо с дневния ред на обществото. За съжаление, и в момента наблюдаваме това. Нашите депутати се концентрират върху Изборния кодекс, докато ето една тема като енергийната бедност, не зная защо остава настрана. Така че аз се надявам, че ще има скоро време нов проект на енергийна стратегия. Искам само да отбележа, че приемането на енергийна стратегия, което в крайна сметка става от парламента, минава през 3 етапа и отнема доста време. Ние говорим поне за едно от 6 до 8 месеца време за подготовката, и след това тя минава през Министерски съвет, подлежи на обществено обсъждане, след това трябва да се приеме в парламента. Така че въпросът ви е повече от резонен. Преди сте заявявал, че е време от енергийна дипломация. От какво зависи тя? Имаме ли такива хора, които могат да водят енергийна дипломация в България? А, времето за енергийна дипломация е много наболяло, още повече в сегашната ситуация, в която наистина ние в рамките на Европейския съюз споделяме общи ценности, но имаме много индивидуални проблеми в областта на енергетиката, и трябва много силно да се отстоява националния интерес в това отношение. Темата за въглищата е само една илюстрация в тази връзка. Има, разбира се, и много други теми, но аз само исках да дам конкретен пример. Надявам се, че на експертно ниво в рамките на държавата има достатъчно кадри в това отношение, още повече, че Дипломатическият институт към министъра на външните работи има специални програми за обучение по енергийна дипломация. Но въпросът е не само в кадрите, но въпросът е да има яснота за националната енергийна политика, и съответно да има кураж тя да се отстоява и пред Брюксел. Искам да кажа, че България винаги като че ли се е подценявала малко като страна-член, някак си по-пасивно приемаме това, което се решава в Брюксел с тезата, че "те от Брюксел така казаха“, само че нека не забравяме: София също е Брюксел в това отношение. Ние като страна-член имаме право много активно да се намесваме с процеса на подготовка на енергийната рамка на европейско ниво, а не след това да се явяваме само нейни пасивни потребители. |
Още новини от Национални новини:
