| Слави Василев: Парламентаризмът бе изчерпан още когато Бойко Борисов беше на върха на славата | ||||||
| ||||||
Има ли шанс за съставяне на кабинет с първия мандат, според вас? И доколко уважаваната фигура на проф. Габровски е от значение за останалите партии, които вече са заявили своите позиции? Опитът на ГЕРБ да покажат и да произведат различен подход в номинацията на кандидат за министър-председател, който няма действително този път наистина нищо общо с партията, е симпатичен отстрани, но на практика няма да промени обстоятелството, че шансът за съставяне на кабинет с първия мандат е нулев. И това отваря вратите всъщност или по-скоро е опит от страна на ръководството на ГЕРБ да излязат от изолация, да покажат на обществото, че те са готови да разчитат и да лансират напред нови извънпартийни фигури, но това е позициониране на партията спрямо вече 100% вероятните предсрочни парламентарни избори, които ни чакат догодина. Вие при един предишен разговор отново заявихте, че не виждате никакви шансове за съставяне на редовен кабинет. Виждам, че не сте променил това свое мнение. Не смятате ли обаче, че все пак третият мандат има някакви шансове в случай, че първият и вторият се провалят? Третият мандат действително изглежда най-възможен от трите варианта, които са предвидени в чл. 99 от Конституцията. Политическото съзвездие и конюнктурата от обстоятелства са такива, че ако има някъде шанс да се произведе мандат, то е с третия мандат. Но там отново казвам, че шансовете да се намери мнозинство в Народното събрание в подкрепа на някакъв състав на Министерския съвет, аз не мога да си представя какъв ще е той, за да събере гласовете на ГЕРБ и "Продължаваме промяната“, защото няма как да стане без един от двата да влязат в някаква договорка помежду им, вярно, с останалите партии в Народното събрание, които също са ясно позиционирани в политическото пространство, и без партиите съвсем да разбъркат това позициониране, от което разбъркване съвсем ще се усложни политическата игра, защото политическите партии много трудно съхраняват образа, който самите те имат, и това ще ги постави в много неприятна ситуация. Така че по-скоро смятам, че третият мандат ще остане неизпълнен и ние ще вървим към предсрочни избори, които за мое голямо съжаление, не мисля, че ще произведат нещо различно. И тук отварям съвсем моментно скобата, че рано или късно промяна в политическата система ще бъде на дневен ред, и тя ще бъде на дневен ред не защото политическите партии и политическите играчи имат нещо против парламентарната форма на управление, ами защото очевидно докарахме парламентаризма дотам, че да не функционира. И то е очевидно за всички, не е нужно да си пропонент на една или на друга теза или на форма на управление, за да видиш, че диалогът и консенсусът, които са необходими, за да се състави една власт в една парламентарна форма на управление, той в България не е в състояние да произвежда устойчиви и ефективни решения. То диалог липсва, камо ли решение от него да се произведат. Сигурна съм, че няма да се изненадате, ако сега веднага ви обвинят директор, че сте говорител на президента, който лобира за президентска република. Чувал сте го не веднъж и два пъти, нали? Да, с тази разлика, че смятам, че българският парламентаризъм е изчерпан много преди да стана преди да стана говорител в публичното пространство. Разбира се, хората, които ме познават, и които ме следят, и които ме слушат, няма как да знаят какво съм правил преди да се запознаят с моето име в публичното пространство, но аз много ясно съм индикирал – нещо, което може да се види принципно в социалните мрежи. И според мен, парламентаризмът е изчерпан не защото сегашното съзвездие е такова, той е изчерпан от много време. Дори когато Бойко Борисов беше на върха на неговата слава и власт, той парламентаризмът отново беше изчерпан, защото ние де факто бяхме макар номинално в парламентарна република, ние бяхме в един модел на управление, който много повече се характеризира с еднолично управление на един човек – Бойко Борисов, отколкото в някаква парламентарна република, където има дебат, има консенсус, има парламентарен контрол. Това са все институции, които на практика не функционираха. Така че гледна точка за политическата система е много преди да стана публичен говорител. Г-н Василев, сега публичните говорители, които са против да се променя Конституцията и формата на държавно управление, веднага биха ви попитали как си я представяте тази президентска република, кой ще контролира държавата, като при всички положения пак ще има партии, които ще трябва да решават съдбините на България? Как си представяте, че ще бъде осъществявана една такава власт на практика? Тук е много важно да отбележим няколко неща. Първото е, че каквато и да е промяна в политическата система, хората, които са против промяната на сегашната система, искам да ги успокоя веднага, то никаква промяна в България не е възможна без да има широк реален обществен консенсус, а такъв ние не сме на прага на неговото намиране. Българският народ е в очакване политиката да произвежда решения за него, тя не произвежда решения за него, и ние сме много далеч от това да се предизвика някакъв консенсус сред хората. Така че това е първият ми коментар по отношение на вероятността да се смени системата. Тя на практика е почти нищожна. Каквито са шансовете за съставяне на кабинет от първия мандат. А по отношение на реалните причини, поради които смятам, че ние трябва да преминем от парламентарна форма на управление към президентска форма на управление, то не е да се концентрира властта в ръцете на един човек, а за да се повиши отговорността спрямо осъществяването на тази власт, първо, и за да се повиши вероятността да има истински реален институционален контрол от страна на законодателя към изпълнителната власт – нещо, което е предвидено по принцип в парламентарната форма на управление в сегашната форма на управление, но тя на практика не функционира. Защото съгласете се с мен, парламентарният контрол когато министър-председателят Бойко Борисов или Кирил Петков, т.е. когато премиерът има мнозинство, то този парламентарен контрол е абсолютно фиктивен, той съществува на хартия, но на практика не контролира абсолютно нищо. В една президентска република парламентарният контрол, понеже президентът няма да има негово мнозинство, той би бил много по-ефективен. И тук само за да направя една увертюра към нашите слушатели, за да си представят, че този модел не е толкова далечен, неосъществим и невъзможен, сегашното политическо съзвездие, в което кабинетът няма негово мнозинство, а именно служебният кабинет на Гълъб Донев, искам да ви кажа, че парламентът работи много добре. И парламентът контролира решенията на изпълнителната власт много по-адекватно отколкото го прави един парламент, който има мнозинство. Така че това, за което говоря, то на практика съществува към днешна дата със служебния кабинет на президента Радев. То е абсолютно реално, и аз смятам, че тази система функционира много по-добре отколкото редовната власт на редовния кабинет. Ставаме свидетели в последните дни на една словесна битка между президента Румен Радев и хората от "Продължаваме промяната“. Лидерът на БСП Корнелия Нинова обвини президента в политически инженеринг. От друга страна, Асен Василев пък констатира, че президентът и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов говорят в един тон, в дует. Прелюдия за какво е това или просто случайна размяна на остри реплики сега? Аз не знам за какъв политически инженеринг говори г-жа Нинова, при положение че самата тя стигна до властта благодарение на обстоятелството, че тези хора, които бяха посочени от президента Радев, спечелиха изборите. Така че ако има политически инженеринг, то той по-скоро е облагодетелствал г-жа Нинова, а не й е попречил. Това – първо. Второ, обстоятелството, че хората, които произлязоха от президента и от неговите служебни кабинети, а именно Кирил Петков и Асен Василев, особено Кирил Петков, който беше абсолютно неизвестен преди да стане министър на икономиката в служебния кабинет на президента Радев, говори за много жестока липса на морал, на политическа адекватност – ти да се обърнеш срещу човека, благодарение на когото си изгрял в небосклона на българската политика. Обстоятелството, че "Продължаваме промяната“ атакуват президента, който ги извади от нищото, за да могат самите те от "Продължаваме промяната“ да легитимират себе си по някакъв начин, защото те имат нужда от врагове, за да могат да осмислят своето политическо присъствие – те не могат да го осмислят с реални аргументи защо трябва да се гласува за тях, те го осмислят така, както го правят и други, между другото: посредством създаване на фиктивни, нереални ситуации, които реално не представляват нищо. Защото ако не е образът, фалшивият образ, който "Продължаваме промяната“ се опитва да изгради за себе си – като "единственият, който се бори срещу статуквото“, и да вкара и президента в това статукво, защото ако не го вкарат президента вътре… То естественият борец срещу статуквото остава Румен Радев и те затова се опитват да си отворят фронта срещу него, за да може в тази битка и в тази война самите хора от "Продължаваме промяната“ да изпъкнат по някакъв начин. Доколко това ще бъде успешна стратегия – ще видим. Възможно е да бъде успешна, но при всички положения аз смятам, че тя е абсолютно неморална и това говори за нравствените качества на лидерите на тази партия. Сега – темата "Шенген“. Днес сме в очакване на това да получим окончателно яснота, макар че нещата вече са ясни – че няма да успеем тази година да влезем в Шенгенското пространство. Много обвинения се чуха, от най-различни партии, с най-различни доводи – за това какъв би бил доводът на България, какво е редно да се случи оттук нататък. Какво е вашето мнение – ако имахме редовно правителство, можехме ли тогава да получим зелена светлина според вас? Много се спекулира с това, че нямаме редовен кабинет. Аз смятам, че това отново е една ситуация, която показва на хората, които я следят, какво произвежда българският парламентаризъм. Въобще не смятам, че е въпрос на обстоятелство дали имаме ние служебен кабинет или редовен такъв. Решението на Нидерландия и Австрия да не подкрепят България за "Шенген“ е решение, което е функция на техния вътрешнополитически живот. Това е ясно. България е готова за "Шенген“ от много години, България е изпълнила всички технически указания, необходими за влизане в Шенгенското пространство от 10 години, но ние не влизаме в "Шенген“, защото това е политическо решение и всяка една страна консумира това политическо решение за своя изгода. Такъв е случаят с Нидерландия и Австрия в конкретния казус с "Шенген“. А иначе това е тема, която би следвало да обедини целия ни политически елит. Но дори и в такава тема вие виждате как в Народното събрание се произвеждат различни клишета и различни тези, които всяка една от партиите, които го произвеждат, гледа да го произведе за собствена угода. Единственият човек и единствените хора, които апелират да не се говори за "Шенген“, за да може българската дипломация да проработи, за да може хората, които са отговорни за контактите с нашите партньори в Европейския съюз, а именно служебният кабинет ш президентът да могат да си свършат работата, да не се спекулира на тая тема, това са отново казвам, президентът и служебният кабинет. А партиите в Народното събрание демонстрират абсолютно всякаква липса на разбиране за това обстоятелство и те дъвчат дъвката с "Шенген“, за да ползват аргументите в собствена облага, предвид 100-процентовата вероятност от предсрочни парламентарни избори. Значи излиза, че председателят на парламента Вежди Рашидов има право, като казва, че ние сами се плюем навън и след това резултатите са налице, виждаме ги. В случая трябва да призная, че Вежди Рашидов е прав и обстоятелството, че той вече е достолепен човек на години – той може да си позволи да направи няколко крачки назад и очевидно го прави, за да може да констатира очевидното, което ние всички виждаме. И в случая смятам, че това, което казва той, отговаря на истината. |
Още новини от Национални новини:
