| Илхан Кючюк: Има категорични данни, че мигрантите, влезли в Австрия, не са преминали през Балканския маршрут | ||||||
| ||||||
Продължаваме с отзвука тук, у нас, от отказа на Нидерландия и Австрия да пропусне България в Шенгенското пространство. Темата коментираме с евродепутата от ДПС Илхан Кючюк. Предизвестен ли беше отказът на Нидерландия и Австрия по отношение на България? Съдейки по логиката на двете държави, тяхното позициониране през последните няколко седмици – бих казал да, особено на Нидерландия, която много категорично застана със своя собствена резолюция в рамките на нидерландския парламент. Беше малко изненада, да не кажа до голяма степен изненада позицията на Австрия. Тя е държава, която традиционно играе съществена роля, не само в Западните Балкани, а и в целия регион, в неговата цялост. Политиките на Австрия са много съществени по отношение на интеграцията на Западните Балкани в Европейския съюз и е дългогодишен приятел както на България, така и на Румъния. И аргументът, че България не охранява добре външната си граница, аргументът, че заради променения миграционен натиск не е в състояние да допусне България и Румъния в "Шенген“ според мен е меко казано неаргументирано, то е закъсняло. Ако трябваше Австрия да го направи това като изявление, като политическа позиция, трябваше да го направи много по-рано, а не в последния момент да убеждава всички, че има своите притеснения. Прощавайте, този дебат не е вчерашен в европейските институции… Да, така е. За промяната на "Дъблин“, за начина на функциониране на Шенгенското пространство, бяха направени много сериозни крачки по време на Френското председателство, в един момент да се изтъква, че България и Румъния не могат да бъдат част от "Шенген“, защото има миграционен натиск върху Австрия по линия на Балканския маршрут. А има категорични данни, които показват точно обратното. Тези хора, които са влезли на територията на Австрия, не са дошли през миграционния маршрут, за който отговаря България, и профилът на мнозинството от лицата – Индия, Бурунди, Тунис, Мароко, не отговаря на профила на лицата, задържани в България. За мен България изпълнява изключително отговорно задълженията си да гарантира сигурността на една от най-чувствителните външни граници на Европейския съюз. И натискът през последната година е увеличен над четири пъти – забележете. От началото на годината е предотвратено нелегалното преминаване на границата на над 155 000 лица. Това са официални данни. Задържани на изхода са над 4000. Лицата, които са под 14-годишна възраст, са регистрирани по системата "Евродак“. Просто по-комплексен е въпросът. Да, обаче случващото се на границата с мигрантския натиск ли е истинския мотив да не бъдем допуснати в пространството? Съзирате ли нещо друго? За мен технически няма основание България да не бъде част от Шенгенското пространство. Ние сме изпълнили всички условия. От 2011 г. сме част от този механизъм. Два пъти имаше проверки, категорични позиции на Европейския парламент, на Европейската комисия, но все ми се струва, че трябва да има и малко по-трезв прочит от наша страна за допуснатите грешки, освен да виним останалите, да погледнем малко собствения си двор. Ние две години имаме перманентна политическа криза. Това създава огромно недоверие в нашите международни партньори. Трябва да има механизъм, по който да се излезе от целия този водовъртеж на политическата кризисност в България. Не може да очакваме на всеки три месеца да провеждаме нови и нови избори и Германия, и Холандия, да не изброявам всички тези държави, които по различни теми имат своя скептицизъм, да не разберат. Не, това е неразбираемо. Видя се, че една Хърватия постигна огромни успехи и с влизането си в еврозоната, и с влизането си в "Шенген“. Кое е разковничето, кое е хърватският успех? Хърватският успех е в политическата стабилност. Един Андрей Пленкович, който беше мой колега – заедно в Комисията по външна политика бяхме две години, върна се, стана председател на партията си, спечелиха изборите, шест години има политическа стабилност. Имат ли тежки различия? Разбира се, че имат тежки различия – по бюджета, по енергетиката, по социалните разходи, по дефицита. Но по стратегическите приоритети обединиха всички усилия, националния си капацитет и от ляво, и от дясно, и от центъра и постигната това, което трябваше да постигнат, това, което им беше цел. А от другата страна имаме една разфокусиана България с перманентни политически кризи, тежко противопоставяне на национално ниво, дълги години дълбоко хулене на държавата ни от български граждани, разбира се, хора, които са за два дни в политиката, за три дни в журналистиката, с различни хвърчащи листчета се пишеха доклади, но това има своята институционална памет в европейските институции. То остава. Дори и написаният на хвърчащ лист материал остава, информацията се запазва. И нека да не се чудим защо се правят тези преки връзки между върховенството на правото и влизането ни в "Шенген“, защото до голяма степен ние сме дали основание за това. Без да искаме да се държим като сърдито дете, но няма как разбира се да не си задаваме този въпрос – как да си обясним готовността на Хърватия за "Шенген“, при положение че тя след нас влезе в Европейския съюз, а България и Румъния не са готови? И то правим уговорката тук, че за Румъния пак имаше някакъв шанс от страна на Нидерландия. Няма ред за това, има условия, има политическа убедителност, има усилия, които се обединяват на национално ниво, изковават се позиция и я защитават навън. Самият добър пример на Хърватия ни показва, че всичко това е възможно. Имаше скептични държави, една от които беше Германия, но в последния момент беше убедена. Т.е. има значение кой води, има значение кой застава отпред и как обединява, как въвлича останалите, опозицията в този процес. Ние трябва да се научим, че трябва да работим заедно. Това два пъти "трябва“ наистина е трябва и ние имаме опита с добрите резултати. Периодът 2005-2007 г. имаше много скептични държави по отношение на това, че България не е изпълнила всички условия и няма основание да бъде част от Европейския съюз, но какво направихме? Обединихме се: ДПС – с позиции в либералите, БСП – с позиции в европейските социалисти, други партии тогава, преди да дойдат ГЕРБ – в Европейската народна партия, и като един се убеждаваше опозицията, управляващи, въвличаха се медиите, неправителствени организации, авторитети, които лавират за българския национален интерес. Какво ни пречи да го правим пак? Абсолютно същия начин, доказано работещ механизъм. А вместо това, ние създаваме допълнителни трапове и обясняваме кой е прав и кой е крив в създалата се ситуация. За толкова години всички са допуснали грешки – и тези, които управляваха 12 години, и тези, които бяха седем месеца на власт, и тези, които в момента имат нелеката задача да решат дългогодишни проблеми. Т.е. време е с трезв разум малко да се погледне и към опита, който може да бъде и положителен в интерес на истината, и България го е доказвала това. За съжаление обаче ще излезете прав, още повече че тази тема – отказът да бъдем приети в "Шенген“, сега ще се превърне и в тема на предизборната кампания, защото според прогнозите на анализаторите вървим към предсрочни парламентарни избори. Така че вместо да се постигне някакво обединение по тази тема, изглежда, че ние ще продължим да се хулим навън сами. А какво всъщност трябва да бъде политическото ни говорене вътре в страната и навън, разбира се, оттук нататък? Каква линия трябва да следваме? По отношение на европейските политики, България никога не е имала еднозначен прочит. Точно обратното. Много драматично, бих казал, противоположни са гледните точки, в зависимост от това, разбира се, коя партия е на власт и коя е в опозиция. И това не е най-големият проблем. Най-големият проблем е, че не успяваме да поставим интереса на гражданите си на преден план. Това, което се случи с "Шенген“, за съжаление е тежка стигма върху българските граждани, те не го заслужават. Това показва обаче неможенето, неможенето на българския политически елит да консолидира усилията за национални каузи. Винаги си говорим, че трябва да има кауза в политиката. Да, политиката не е само технология, емоция, политиката е кауза, но аз не виждам как голяма кауза може да се постигне с разделени политически партии по най-важните въпроси за страната. И разбира се, това ще бъде използвано краткосрочно за някакви вътрешнопартийни боричкания. На кого помага това? На никого. Ние трябва да се научим, че големите теми трябва да бъдат отстоявани, готвени, защитавани навън с дългосрочно мислене, със стратегия ако искате. Така го правят сериозните държави. Трябва обаче да признаем, че имаше и кампания срещу България – имам предвид с клипове и репортажи от границата, където нашата страна директно беше обвинявана, че по границата се стреля срещу мигранти, че държим мигранти в бараки при много лоши условия. Гледал сте кадрите вероятно и всичко онова, което се каза по тази тема. Да, очевидно, че ние имаме проблем, не се справяме съвсем добре. И в тази връзка – президентът Румен Радев предстои да се срещне с турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Можем ли, трябва ли да поискаме някакъв тип помощ или съдействие дори за охраната на границата? Знаем, че в миналото това беше постигнато. ФРОНТЕКС увеличи своя капацитет, но безспорно той не е достатъчен, нито като жива сила, нито като финансов ресурс. Това не е лесна граница за охраняване. И тук трябва да бъдем откровени докрай. Всяка помощ от страна на европейските ни партньори не просто е добре дошла, а тя е задължителна. Говорим за европейска граница. Да, така е. От друга страна, целият механизъм за това как Европа се справя с миграционния натиск включва и това да се работи много активно с държавите, които са сигурни, определят се като сигурни, и Турция е една от тях. Въпросното споразумение, което беше направено между Турция и Европейския съюз, беше дълбоко критикувано в самото начало. Така е. Но ако сега погледнем резултатите от него и попитаме същите тези хора, които го критикуваха, вероятно биха се изказали по съвсем различен начин. Няма как, когато светът – това е едно глобално предизвикателство – светът е изправен пред глобален миграционен натиск, да не се работи с партньорските държави. И в този смисъл добросъседството между България и Турция и работенето много активно по въпросите на сигурността, миграцията, търговския обмен, изобщо изграждането на дълбоки отношения, които имат за цел да начертаят Европа и света на ХХІ век по начина, по който я виждаме, със своите проблеми, но и с търсенето на своите решения, има дълбок смисъл и аз бих поощрил всеки един държавен ръководител да направи необходимото в тази посока. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 411 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/69 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Национални новини:
