Д-р Милена Любенова: Периодът около новата година е пренаситен с традиционни празници | ||||||
| ||||||
Днешното празнуване е по-съвременна традиция, каза Любенова. Празникът, който е най-характерен за този момент на годината е Василовден. На този ден се почита Св. Василий Велики. Денят е на прехода между старата и новата година и е бил изпълнен с различни ритуали с предпазващо знамение и благопожелания към хората. На Василовден младоженците са ходели на гости на кумовете си и са носели варено жито и вина. Задължителна част от трапезата е била сварената свинска глава, от нея се е приготвяла пача. Това ястие е характерно и днес в страната, особено в Западна България, най-вече в Пернишко. Там, когато излизат сурвакарите, това ястие е една от основните обредни храни, която се приготвя за празника. За Василовден се е правила още погача със сребърна пара. На който се падне парата се е смятало, че ще е здрав. Приготвяло се е задължително и баница, която също е била с късмети. "Било е цикъл от празници, които започвали още от Игнажден, Бъдни вечер, Коледа, Василовден, Ивановден, Йордановден. Преходът е бил низ от ритуали и обредни действия в различните дни. Това е периодът, в който денят е най-кратък и това време се е наричало Мръсни дни, в които излизат караконджули, или мръсни сили, които може да нанасят вреди на хората. Затова е имало много практики с предпазен характер и с много гадания за бъдещото, разказа още д-р Милена Любенова. Сурвакането е също български ритуал в първите дни от новата година. То става с дрянова клонка, дръвчето, което най-рано се разлиства ие устойчиво на зимата. С него се благославя за здраве и благополучие. Сурвакат предимно малките деца, като освен хората са се сурвакали и животните в къщата. Сурвачката се накичва със сушени плодове и различни конци, паричка, пуканки, символ на изобилието и плодородието, което си пожелаваме. |
Още по темата: | общо новини по темата: 266 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/45 ] следващата страница |