| Гл. инсп. Бришимов: Не допуснахме нито една жертва при бедствието в Карловско | ||||||
| ||||||
Гл. инсп. Димитър Бришимов: Не допуснахме нито една жертва при бедствието в Карловско Г-н Бришимов, изпращате поредната трудна година за вас, хората на първа линия при бедствия и аварии. Кажете, кое е произшествието през изтеклата година, което ще остане най-ярко в съзнанието ви? Несъмнено това е бедствието в Каравелово и Богдан, природното бедствие, наводнението там, поради неговата голяма площ и масовост. Бедствие, което се случва много рядко, при което пороен дъжд завлече земни маси, дървесина и други и разруши наполовина две села. То постави на сериозно изпитание нашите възможности и значително надхвърли капацитета на пожарните служби. За щастие имаше много добра организация между местни власти, военни формирования и доброволци, и успяхме да не допуснем нито една жертва, с което се гордея. Досега бедствие от такъв мащаб и без жертви не сме имали. Това, според мен, се дължи именно на доброто взаимодействие между структурите, добрата подготовка на нашите служители, на армията и на всички. Нямаше ли малко паника по някое време? Защото в началото се получиха сигнали от доброволци, които искат да се включат, пък не им позволяват. Ами това не е нещо, което се случва всеки ден. Динамиката на самото бедствие се променяше във времето. То не се случи изведнъж и да отмине, а след това ние да се справяме с щетите. Обстановката непрекъснато се усложняваше, пристигаха нови и нови вълни. Наистина, благодарение на отзивчивостта на хората имаше много желаещи да се включат, но беше опасно да се въвеждат безразборно сили и средства. Трябваше технологично време, за да организираме тези хора, да ги защитим. И може би доброволците наистина бяха полезни в следващия етап, при възстановяването на щетите от бедствието. За самото бедствие се изискваха високи технологии и високо квалифицирани кадри, за да не се допуснат жертви. Знаете, че се ползваха хеликоптери и екипажи. Дори за тях беше чрезвичайна тази операция. Не са я тренирали точно при такива условия. Не са я тренирали с цивилни граждани. Допълнително усложнява обстановката и реакцията на самия човек, който спасяват. Тя е много различна от една нормална обстановка. Тези, които ръководиха операцията се притесняваха да не допуснем грешка, с която да дадем жертви. Имаше ли ситуация, в която да си мислите, че няма да може да спасите хората, които са били на ръба? Да, имаше много такива ситуации, при които хората бяха спасени на косъм. Рискът беше поет максимално разумно, дори понякога и не съвсем разумно. Имаше неща, които не са оттренирани, не са правени досега никога, за да се спасят хората. Бяха поети такива рискове, но си заслужаваше, защото насреща стоят човешки животи. Една реална опасност и много хора, които трябва да бъдат изведени и спасени. Точно така. Много пъти беше живот срещу живот, само и само да бъде спасен човек. И пак казвам гордея се с това, че благодарение на общите усилия на всички и тяхната компетентност, и натренираност, ние не допуснахме човешки жертви. А какво можем да кажем за екипа, с който работите? Достатъчно ли са хората, или са нужни още? Пак искам да споделя, че това събитие е с много голяма рядкост. И нито една пожарна служба в света няма капацитета да се справи сама с него. Затова се разработват планове, затова се правят съвместни тренировки с всички сили и средства на една държава, които могат да вземат участие в ликвидирането на такива бедствия. Може и като хвалба да излезе, но щом нашите хора се справят добре, значи ние сме успели добре да ги обучим и добре да сформираме екипите. Да, определено се чувства недостиг на хора, особено в градове като Пловдив. Защото, наистина напоследък много зачестяват произшествията и то тежките такива. Това може би се дължи на трудовата миграция на хора от по-малките към по-големите градове. Именно този факт определя и необходимостта да бъдем с по-добри възможности, за да може да отреагираме по-добре при няколко едновременни произшествия. Така, че със сигурност е необходима някаква реорганизация и на нашите служби. Да се реорганизираме, за да може да поемем потребностите на обществото. Какви са основните качества, които трябва да притежава пожарникарят, човекът на първата линия, както сте вие? Всеки може ли да бъде пожарникар? Напълно е възможно всеки да бъде пожарникар, да. Предвид обстоятелствата, в които е вероятно да попадне, пожарникарят трябва да има доста сериозна психо-физическа подготовка и доста добра теоретична подготовка. Тези три неща са неразделни. И трябва непрекъснато да се поддържат. Това трябва да става ежедневно, за да има висока ефективност. И както е и в нашия случай – съставът е намален и ограничен, а това веднага рефлектира върху психо-физическото натоварване на състава и той трябва да може да го понесе. Но, когато се случват инциденти с ваши хора, тогава обезверяват ли се вашите колеги и има ли моменти, в които се колебаят дали трябва да продължат да работят това? За съжаление се е случвал такъв инцидент с наш колега и не бих казал, че се обезверяват. Просто, всички го приемат това като дълг към обществото, като клетва към обществото. Те не случайно са си избрали тази професия и са наясно с евентуалните рискове в нея. Трябва да си наясно, че в критична и тежка ситуация не можеш да кажеш, не не мога да го направя това и да приключиш с тази професия. Има ли и жени, които са на първа линия с вас? Ами, рядко се срещат, но има желаещи. Ние сме отворени на тази тема. Съгласни сме с това, но когато натовареността стане голяма, може би те сами се притесняват и преценяват, че те няма да може да се справят с такава ситуация и затова може би все още са рядкост тези които са на първа и оперативна линия. Но при нас има много жени, които завършват нашата академия и със своите знания и възможности работят в превенцията, в контрола и другаде. Имате ли достатъчно техника и оборудване? Какви са условията на труд? Може ли да отговорят на всички потребности при извънредни ситуации, или е необходимо още нещо? На един пожарникар никога не му е достатъчна техниката. Той иска да има и още, и още, защото това му създава един невероятен комфорт в изпълнението на задачите. Техниката е сравнително нова. Казвам сравнително, защото и тя вече става на 7-8 години и след година-две вече ще бъде трудна за поддръжка и често пъти ще ни отказва в критични ситуации.Това е предвидимо, всеки го знае. Така че ние се надяваме, пък и нашето ръководство знае ,че ще ни настигне този момент и ще трябва да започне подновяване на същата техника по етапно. Но от гледна точка на техниката засега сме на едно добро средно ниво за Европа. Преди години имахме един доста дълъг период, в който нямахме нито един нов автомобил, а сега е добре. Как гражданите реагират, когато се появите? И за трудните пожари тази година нищо не казахме, както и за произшествията на пътя. За щастие досега не сме имали случай, в който някой да се усъмни в нашите възможности, или да претендира, че сме закъснели за произшествие. А трудните пожари са тези, които ни ангажират с много ресурс и са продължителни. Това са така наречените горски пожари, или полски в близост до населени и урбанизирани територии, където могат да нанесат големи щети. Почерпихме опит от предишни години. Избрахме си може би добра тактика. По възможност въвеждаме залпово, максимални сили и средства по най-бързия начин и успявахме. Тази години дори и пожари на голям фронт, при силен вятър и сложни метеорологични условия успяхме да ги овладеем още в техния зародиш. Имахме такива сложни пожари в Старосел, Сърнегор. Там беше много голяма вероятността пожарът да навлезе в Средна гора и да се разпростре неконтролируемо. Това нещо не бе допуснато благодарение на това, че ние вече знаем как ще се развие една ситуация независимо, че е отдалечено и в трудно достъпна местност. Хората също са мобилизирани и много са важни първите минути, първите часове, първият ден при един такъв пожар. Така че ние не допуснахме тази година големи пожари да се разрастнат в още по-големи. А за битовите пожари какво ще кажете? Май се увеличават на територията на Пловдив напоследък? Да, има такава тенденция. Определено се увеличиха битовите пожари, битовите инциденти, дори и със загинали възрастни хора. И аз имам версия защо е така. Вие знаете, че имаше много стресове тази година и проблеми с енергоносителите. Хора, които бяха на газ преминаха отново на твърдо гориво. Хора, които бяха на ток пак търсеха друга алтернатива. Това ги свари неподготвени с техника, с подходящи печки и комини. Бяха загубили опит и тренинг да работят с тези отоплителни уреди и това доведе до много пожари. И това се получи, защото те трябваше по никое време да си подновят начина на отопление. И можем да кажем, че кризата е виновна, до известна степен за това? Да, до някъде и кризата е виновна, да. А за катастрофите какво ще кажете, защо продължават да се избиват хората по пътищата? Вие сте винаги там в тежките моменти. Спасявате хора, режете ламарини. Какво е обяснението за тези катастрофи? Някакси се подценяват всички опасности, които може да се срещнат на пътя. Някои пък надценяват своите възможности според автомобилите, които карат. Не са редки и компромисите които правят като не си подменят гумите, стъкло почистващите устройства. Всичките тези фактори се натрупват и за съжаление пътните инциденти също растат. Мога да кажа, че през последните години, когато получихме новата техника, значително намаля броят на загиналите, но не и на пътно-транспортните произшествия, които растат. Това, че ние съумяваме по навреме да въведем сили и средства, за да извадим един човек в критично състояние и навреме да хванем "златния час“, в който той да достигне до болнично заведение, където да му бъде оказана оперативна помощ, е факт. Това намали жертвите. Но за съжаление инцидентите растат, повикванията за катастрофи при нас също растат. Преди 10 години в областта имаше само един хидравличен аварийно-спасителен комплект, който може да разрязва автомобили. Сега във всеки град има по два, по три, всяка районна служба разполага с такива и нашата помощ е много навременна в тези ситуации. Преди, ако се случи такъв инцидент в Карлово например, докато отидем от Пловдив, ние губим този "златен час“ и пострадалият, ако е в критично състояние, ние го губим. Миналата година вие получихте високо отличие от президента. Тази година ще има ли наградени от екипа ви? Тази година сме предложили за колективна награда екипът, който наистина спаси много хора при наводненията, за конкурса "Пожарникар на годината". Екипът е от сектор "Специализирани оперативни дейности“. Това е екипът, който пръв пристигна на място и успя да направи първоначалната организация за спасяването на хората и предотврати жертви. Това са първите 6 човека, които пристигнаха. Трудно е да се определи такава награда, защото много хора я заслужават. Много хора заслужават да бъдат наградени. Това са и летците от 24 Авиобаза, това са и войниците от 61 Стрямска бригада, много хора са, които заслужават награда. Но те знаят, че имат нашето признание и ще направим всичко възможно всички да получат полагащото им се признание за този труд. |
виж галерията| Още по темата: | общо новини по темата: 230 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/39 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Новини от Пловдив:
