| България е на път да остане без една от най-скъпите и луксозни гъби | ||||||
| ||||||
Причината - липсва закон, който да регламентира събирането, стопанисването и опазването на трюфелите. Това дава възможност безнаказано хиляди събирачи, които целят бърза печалба, да прекопават и разравят земята и така да я разрушават. А все по-често се стига и до саморазправа между събирачите. Първите намерени трюфели в България са през 1965 г. Това се случва векове след като подземната гъба става популярен деликатес по света. Въпреки това интересът към събирането на трюфели у нас се появява едва през последните 20 години. "В Европа са между 35 и 39 вида, а в България са намерени повечето от тях. В България са описани и нови видове, които по всяка вероятност са ендемити за Балканския полуостров, защото не са намирани в други части от Европа. Става въпрос за красивоспоров трюфел, описан в България и Гърция. Винаги са били ценени заради уникалния си аромат и заради кулинарните си качества", разказва биологът Моника Славова. Само за няколко години трюфелите, които растат тук, започват да се продават по целия свят. "България е един от най-големите износители на трюфели в Европа. За съжаление само 5% от трюфелите остават за нашия пазар", посочи още Славова. Трюфелите са редки гъби и затова са изключително скъпи. Всеки сезон има различен вид. Заради слаба реколта тази година, цените им са дори по-високи от обикновено. "От 400 до 1000 лв. е черният трюфел - това е цената на пункта. Когато си с куче, на ден може да извадиш килограм, два. Всичко е късмет и умения. Когато си с лопатата. Трюфелите се образуват между 6 и 8 месеца преди да узреят. Тоест в момента се събират трюфели, растяли преди 7 – 8 месеца, тогава имаше дъждове. Но липсата на дъждове сега ни притеснява за реколтата на черен летен трюфел, който трябва да зрее след юни месец", разказва търсач на трюфели, пожелал да остане анонимен. През последните години треската за печелене на бързи пари чрез събиране на наричаните още "черни диаманти" завладява все повече хора. И така алчността е напът да унищожи трюфелите в България. Често борбата за територия прераства в нанасяне на материални щети и физическа саморазправа, разказва събирачът на гъби. "Наскоро си смених регистрацията, за да не пострадам. Всичко започна с нарязани гуми, счупени стъкла, сваляне на регистрационни табели от автомобилите. Палеж". Войната е между събирачите на гъби, които използват специално обучени за търсене кучета и тези, които ровят дупки с лопати и гребла за по-евтино и бързо, но унищожават земята. Заради липсата на закон, който да регламентира събирането, търговията и опазването на трюфелите, търсачите сами опитват да решават конфликтите си. "Конфликт между хора, които работят с кучета няма. Конфликтът е между хора, които работят с кучета и хора, които работят с гребла и лопати. Идват, унищожават и си заминават. Не ги интересува. Те предпочитат бързите пари. Кучето хваща узрялата гъба. А той вади незряла. Малката гъба е 5 – 10 грама, когато порасне става 50 – 150, до 400 грама. Започнаха да хвърлят отрова в гората, разхвърлят се късчета месо, инжектирани с отрова и т.н. тази година в този район умряха около 15 кучета. Отровени". За обучението на едно куче са нужни близо 2 години. Едно от основните правила на търсачите на трюфели е да пазят в тайна местата, които са богати на луксозната диворастяща гъба. Това обаче поражда различни схеми за намиране на целта. Има няколко фирми, които изкупуват гъби, те са на различни адреси, предимно в Източна България. Масовата практика е с една от фирмите доставчици се изпраща на адреса на фирмата, която изкупува в хладилна кутия и след това на другия ден събирачът получава парите за тях. "Така нареченият прекупвач на гъбата, когато види, че от дадена местност, даден град пристигат колети с хубава гъба, качествена, те си поддържат връзки с копачи, един телефон и всичко почернява. Идват като мравки. Аз съм бил свидетел на 14 човека с едно куче. Като работите с куриерска фирма, знаете как е: адрес на подател и адрес на получател. Когато от даден край, местност имаш 20 пратки с хубава гъба, информацията се свежда до прекупвачите и те пристигат. Има хора, на които това им е препитанието. Идват един, двама да го кажем на разузнаване и до няколко дни гората е пълна с техника. Те са големи фамилии, семейства, въоръжени с лопати и започват да копаят и да вадят гъбата. Те по този начин я унищожават. Напишете в интернет: цена на черна гъба или нещо от сорта и веднага Ви излизат 3 – 4 фирми. Имат си телефони, обаждате се. Казват ви цена, адрес и изпращате пратката. Има ли хора от властта, които се занимават със събиране на трюфели? - Със събиране не, но участват във веригата, предполагам, в износа на гъбата и уговорките между цената тук и цената в Италия, Австрия, Англия. През годините има опити за писане и внасяне за гласуване на закон, но до момента такъв не е приет. Въпросът беше отново повдигнат след като в края на 2022 беше разкрита поредната голяма измамна група, извършвала данъчни престъпления и пране на пари чрез търговия с трюфели. А според биолога Моника Славова забранено трябва да е и нощното събиране на трюфели. "Защото това е нелоялна конкуренция. Трябва да има таван на количествата събирани, ограничения на броя на кучетата, с които се ходи. Изискване на инструмента, с който се вади, в зависимост от вида трюфел. Поне такива ограничения има в италианския закон, а италианците са минали по нашия път. Когато диворасатящите гъби са стигнали до минимум са създали закон. Нашите политици, ако не направят закон и при нас няма да има трюфели". В Италия за ловуване на трюфели извън сезона или ако намереното количество е повече от разрешеното – глобата е до 5000 евро, плюс конфискуване на колата, инструментите и събраната продукция. Оставят само кучетата. В Румъния също има закон за събирането на трюфелите. А докато в България се чака да бъде въведен регламент, търсенето и събирането на трюфели ще продължи да е в сивия сектор. Според експерти, годишният оборот от търговията с трюфели е за стотици милиони евро. Според Моника Славова бъдещето на трюфелите е в култивирането им. Засаждането на заразени с трюфел дръвчета обаче също не е регламентирано. "Това се прави в специална лаборатория, при определени условия. След това тези фиданки растат около 2 г. в контролирана среда, защото в почвата има микроорганизми, които пречат. Това дърво може да даде трюфел на 7–8 година. Лошото е, че в момента поради липса на такъв закон, българите, които се занимават с култивиране на трюфели, не могат да бъдат регистрирани като земеделски производители, което им пречи да участват в различни проекти. Малкото хора, които го правят, го правят скришом. Тези трюфели не могат да се оградят. Така че да ги държат в тайна. За да не ги вземат. Изобщо в момента няма санкции за нищо. Всеки прави каквото иска в гората, няма на кого да сигнализираме, няма санкции, няма наказания, няма конфискация на имущества, ако някой е хванат от служител на горското стопанство". И така само за 20 години, търговията с български трюфели от разцвет е на път да стигне до унищожаване. А решението на проблема е в ръцете на управляващите, събирачите и търговците на черните диаманти. Кога обаче ще бъде намерено то - остава въпрос без отговор. А дотогава учените ще продължат да търсят нови видове в България. |
Още новини от Национални новини:
