| Проф. Пламен Павлов: Македонските публикации по случая с Пендиков са каскада от лъжи | ||||||
| ||||||
Днес ще коментираме нашумялата тема за отношенията между България и Република Северна Македония. Не е нашумяла от сега, но пък от миналата седмица нещата ескалираха със случая с Християн Пендиков и с жестокия побой над него. По темата вече на пряката ни телефонна линия е историкът проф. Пламен Павлов. Добро утро. Добро утро. Проф. Павлов, как ще коментирате случката? Изобщо, защо се стигна дотук отново и сякаш това беше върхът на ескалацията на напрежението там? Не бих казал, че е толкова изненадващо това, което се случва. Един от проблемите в нашата медийна среда и в нашето общество е, че подобни случаи се смятат за нещо изключително екстремно, а на практика това е поведението към хората с българска етническа природа, въобще към българите в Македония - на практика още преди създаването на Република Македония, после Северна Македония. Така че така отбеляза и нашият някогашен посланик в няколко мандата проф. Ангел Димитров, това е една системна тенденция, която никога не е прекъсвала. Просто в момента тя достигна до немислими на пръв поглед "върхове“ - с побоища, с палеж, с опит за палеж, със стрелба, с нахлуване на псевдопатриот с брадва в културен клуб. И виждаме, че фокусът не случайно е в Охрид, защото Охрид е на практика най-яркият символ на връзката между двете съвременни държави - Република България и Република Северна Македония. Това в крайна сметка е старата столица на Първото българско царство, столица на цар Самуил. Така че нашето общество има една такава неприятна особеност, че открива периодически през година, през две, през няколко месеца или през няколко седмици, както е за голямо съжаление тук през последното време, антибългарската истерия, която никога не си е отивала в Република Северна Македония. Тя се подклажда целенасочено, системно от тамошните политически елит, ако можем да го наречем така, от тамошните културни среди, академични среди, които се занимават с пропаганда, не с наука. Така че на практика това, което се случва, е в тотално противоречие с Договора за двустранно сътрудничество, приятелство и т.н. от 2017 година. И виждаме опити от македонска страна, и то на президента Пендаровски, на други високопоставени политически лица да се замете проблемът под килима, да се набеждава България, че е виновна, да се вземат като основа и да се вадят от контекста изявления на наши, да речем на евродепутата Ангел Джамбазки или на други политически фигури, които са попадали там през последно време оттатък, без да адвокатствам на никого, но от другата страна на практика това е системна политика, тя не е нещо инцидентно, и тя продължава и в момента в тамошните медии. Агенция "Фокус“ в това отношение е флагманът, благодарение и на покойния Красимир Узунов, и въобще на целия екип на "Фокус“ да следи това, което става там. Така че за вас това не е изненада, не е изненада и за мен. Изненада е може би за някои български политици, за българската публика, казано най-общо. Да, т.е. случаят не е прецедент, само че този нашумя. Абсолютно. Аз съм ставал свидетел на подобни случаи преди 20 години когато се разхождаме с мой издател Александър Тренев. Правихме една книга "Македония – българска земя“, даже сме я представяли в Скопие. Така че в момента аз попадам в графата на тези, които са нежелани в Македония, предполагам не само аз. А на практика това е историческата истина. Как македонските власти смятат да забранят въобще разговорите на тема "Обща история“, които са записани в самия договор? В крайна сметка става дума за обща история. Същото се отнася и до цар Борис III. Знаем, че там вече на практика е в сила това решение, че нямат право обществени организации, имат се предвид разбира се конкретно българските клубове, и то клубове на македонските българи, не клубове, създадени от България, слава Богу, "Фокус“ не прави тази грешка, но много наши медии продължават да не разбират, че става дума за граждански организации на самите хора там, а не на нещо, създадена от България. Като изключим културния център в Скопие, това е, което България притежава в Македония, както има такъв северномакедонски в София. Така че трябва по-голяма яснота да има самото българско общество. И в това отношение не бива медии като вашата, те се броят на пръсти другите, само те да съзнават за какво става дума, всички останали да тиражират някаква неточна информация. Но това е чисто технически въпрос като се замислим. Въпросът е, че не може да се забрани разговора за общите корени, за общото минало, за цар Самуил, за Гоце Делчев. Ето сега виждаме истерични натяквания от страна, особено от президента Стево Пендаровски, че не бива да се допуска, защото щяло да стане нещо. Е, кой ще ми забрани на мен и с какво основание да отида и да поставя цвете на саркофага на Гоце Делчев. Това е просто нелепо от всяка една гледна точка. Или най-малкото говорим за някаква европейска ориентация на съседната ни държава. И не можем да заметем проблема зад килима, както казахте, че тенденциозно се правят такива опити. Защото както казахте и вие, сега се даде гласност на тези неща и на някои от проблемите и най-вече на този побой. Няма как да го заметем под килима. Аз тръгнах да ви разказвам една история от преди години и се отклоних без да искам. Разхождаме се с Александър Тренев, с един фотограф, правим книга. Книга, която е призвана да покаже общите ни корени и която е най-добронамерена. В нея няма нищо злонамерено към съвременната държава, тогава Македония, сега Република Северна Македония. И с един човек от Прилеп, възрастен човек, българофил, българин до мозъка на костите, който ни показва разни знакови неща – къщата на Димитър Талев и други неща, и по някакъв се появява човек от някъде и казва: "Предател“ и т.н., заплахи. Слава Богу, не извади пистолет да стреля или нещо друго да го бие. Така че това там е отглеждано, култивирано в негативния смисъл на думата на практика откакто е създадена тази т.нар. "самодостатъчна“ държава. Защото те в момента играят все едно, че те са самодостатъчни, че нямат нищо общо с България, че нямаме общо минало, а то това общо минало е на всяка крачка. И тук не става дума за кражба на история само, тъй като един такъв термин у нас се прокара, и в това няма нещо невярно, но става дума за отричане на собствената им история що се отнася от гледна точка на Скопие, въобще на Северна Македония. Това личи от историческите извори, личи отвсякъде, личи от самото отношение между хората. Нека пак да го кажем на нашите съграждани в нашата държава Република България, че там няма негативно отношение спрямо България от страна на обикновените хора, или ако го има, то е до голяма степен неразбиране какво се случва и т.нар. "вето“ беше използвано много успешно за съжаление от тамошната пропаганда, за да насажда нова истерия срещу България. В крайна сметка ние вдигнахме т.нар. "вето“, което според мен изобщо грешка в тази форма да се налага, и какво следва от това – още по-голяма истерия. Аз сега искам да поговорим малко за поведението на Буяр Османи, който на фона на ескалиращото напрежение вчера имаше изказване, че всеки, който казва, че Македония е българска, няма да може да влиза в Република Северна Македония, пък ден преди това каза, че няма да позволи насилници да провокират отношенията между България и Македония. Как ще коментирате реакциите му, някак противоречиви? Вие сте напълно права, реакцията му е противоречива и пълна с всевъзможни противоречия. Самият Османи е от хората, които определено работят за един конструктивен тон между двете държава. То това може би донякъде се улеснява от това, че той самият е етнически албанец. Т.е. албанците могат да бъдат част от македонското общество, имах си аз да не могат, и дори да олицетворяват македонската държава, докато името "българин“ продължава там да бъде някакво страшно явление, напълно недопустимо, тъй като Русия едва ли не е самият идентитет на съвременна Македония. Това показва, че самият тамошен т.нар. "елит“ е изключително объркан, и затова отправя такива разнопосочни послания. Самият Османи беше казал, че е много пробългарски, аз не виждам поведението му да е точно пробългарско. От друга страна обаче казаното от него е абсурдно. Как така ще бъдат преследвани всички хора, които мислят, т.е. тук трябва да се забрани свободата на мисълта, свободата на изразяване, на мнение, това някак си автоматично поставя всички българи в Македония в графата едва ли не на престъпници срещу държавата. Ако се замислим какво точно казва г-н Османи, ако той самият се замисли, се получава подобен парадокс. И това пак противоречи на договора от 2017 година. Явно тогава македонското ръководство, което не е много по-различно от днешното, е смятало, че има платформа за подобни разговори, за подобни спорове ако щете. Беше създадена смесена комисия по исторически, образователни и други въпроси. И като цяло там беше набелязан все пак един сравнително верен път да се изчистят учебници, въобще който засяга най-вече, знаем, коментирали сме даже и по вашата медия тези точки, които бяха пуснати реди година и нещо, и по които не виждаме да има особено развитие. Там имаше някои реплики по адрес на България, но те бяха несъществени на фона на всички фалшификации, лъжи и откровени антибългарски внушения, които се съдържат в тамошните учебници. Не е случайно, че там растат поколения, които просто не разбират какво е България, смятат, че е нещо враждебно. Това трябва да престане, то не е нормално в европейската действителност, когато се дават като пример Германия и Франция, въобще държави с огромни противоречия в миналото как в крайна сметка ги изчистват. Така че този път трябва да продължи. А това, което виждаме от работата на Комисията, независимото от усилията и добронамереността на българските участници в нея, и на самия Ангел Димитров, и на Наум Крайчев, и на всички, които участват в нея, от другата страна на Комисията, съжалявам, че се фокусирам върху нея, но тя е може би единственият механизъм, който все пак прави някакъв опит да действа, имат всякакви политически заигравания, има прекъсвания, нежелание да се говори, измятане на тези от общата история към съпреживяна и поливалентна и каква ли не друга, всякакви такива конструкции, които са толкова далеч от истината. Пращане на хора на Запад, пропаганда на Запад. Ние затова с моите колеги проф. Николай Овчаров, проф. Ана Кочева, доц. Спас Ташев, Владимир Митов от македонския научен институт посетихме по инициатива на Ангел Джамбазки, с подкрепата на Андрей Ковачев, на Александър Йорданов, на Илхан Кючюк дори, става дума за разноцветна политическа гарнитура от наши евродепутати, едно от последните заседания преди отпадането на т.нар. "вето“, то беше в Страсбург, и имаше много добър ефект, защото установиха на място, че голяма част от нашите западни партньори просто не разбират за какво става дума. Оттогава започна, без да си приписваме някакви заслуги, тази линия, че се нарушават човешки права, което е най-разбираемо за западните ни партньори и съюзници. И там наистина се нарушават човешки права до такава степен, че застрашава живота на хората, които имат друго мнение, както е в случая с Християн Пендиков. И не само в този случай. Искам да се върна към корена на проблема с него. Вчера излезе публикация от скопско електронно издание, в което се пише всъщност, едва ли не, казвам го обобщено, че няма нищо общо с това, че е българин, а побоят е бил породен от други проблеми. Да, това е една каскада от лъжи, където се намесват какви ли не внушения. За това г-н Пендиков пък трябва да съди тамошните медии, сигурно ще го направи, ако не той, ще го направят други хора. Каквито ще странични обстоятелства да си измислят, в крайна сметка това не отменя факта, че той беше пребит, и то в заведения, на публично място, че тамошната полиция реагира с огромно закъснение, и че в крайна сметка трябва България да се намеси, за да бъде спасен живота на това момче или най-малкото да не остане с трайни увреждания след такъв тежък, брутален побой с вулгарен език от страна на нападателите. И аз както ви казах, и както вие имате достатъчно голяма информация в Агенция "Фокус“, това съвсем не е нещо случайно и нещо инцидентно. На това нещо трябва решително да се сложи край. Това просто е недопустимо. Има дискриминация, има апартейд даже, не помня кой го употреби, но практика това е съпоставимо с такива понятия, навлезли в международната лексика, като "апартейд“. Откъде накъде човек да няма право да бъде българин, и въобще защо клубът да не се казва Борис III, след като цар Борис III за поколения македонци с кавички или без, е символ на обединението, цар Борис Обединител? В крайна сметка самите хора там стигнаха до идеята да сложат подобни имена. И аз мога да ви уверения, всъщност не е необходимо най-вероятно, че дори клубът да се казваше Димитър Талев или Пейо Яворов, каквото и да беше, поведението нямаше да бъде по-различно. Това са фалшиви предлози от страна на тамошната власт, за да се мачкат македонските българи. А пък и в крайна сметка където и да е зародишът на проблема, съответно той не се решава по този начин, има много други методи. Разбира се. С Ламбе Алабатовски какъв беше проблемът? Той на практика дори не беше осъден като хората, с условна и с мощна вълна на съпричастност, едва ли не ще стане национален герой един човек, който при някакъв амок отива да пали нещо, без малко да се изгори самият той. Това даже е комично. Ами да напомням ли случая на Каймакчалан, където един псевдожурналист, спортен коментатор, въобще човек, да не го коментирам, отива с една кирка да троши една паметна плоча, което също е с елемент на постановка, тъй като там участваше не само той но и някаква македонска фирма, която правеше ремонти. Ей такива случаи ние ги забравяме, а те са показателни, те са важни маркери за отношението изобщо съм всичко българско, към България, и най-вече към българите в самата Македония. Все пак мнозинството от населението на Република Северна Македония е с български корени, независимо дали го съзнават дали го признават. И никой не може да забрани тази историческа истина, тя е факт. Много благодаря. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 999 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/167 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Национални новини:
