| 23-годишна госпожица пази небето над Пловдив | ||||||
| ||||||
| Дали пловдивчани биха били по-спокойни, ако знаеха кой пази небето над тях? Със сигурност обаче мъжете биха били щастливи, ако видят какво младо, русо и красиво момиче кръжи с боен хеликоптер над тепетата. Лейтенант Антоанета Чавдарска от авиобаза "Крумово" е само на 23 години, но това не й пречи да управлява без никакъв проблем бойния хеликоптер БЕЛ 206. В момента тя е единствената жена пилот в състава на Българската армия. "Надявам се съвсем скоро да се появят и други мой колежки, защото това ласкателство и интерес от страна на медиите ме притеснява - пък и не съм родена за звезда. Всеки трябва да си гледа добре работата". Това казва с руменина по бузите от напрежението лейтенант Чавдарска. Преди това същата руменина изби по лицето на пилота в кабинета на началника й. Хората казват, че крушата не пада по-далеч от дървото. При лейтенант Чавдарска нещата стоят по същия начин, тъй като баща й е бордови инженер, а нейното детство е преминало по авиобазите на България. А преди години те бяха доста. Приемът на жени за пилоти в армията се отваря едва през 2000 година. Именно тогава след 20 кандидатки ВВС приемат да обучават две момичета. Едното е Антоанета. Другото момиче също завършва факултета по бойна авиация, но в момента учи и военна академия в САЩ. Трябва обаче да поясним, че приемат на момичетата е сведен единствено до обучение на пилоти за хеликоптери. Територията за пилоти на изтребители е запазено място за мъже. И това не е в разрез със закона за половата дискриминация. Просто е доказано, че при жените този тип натоварване влияе отрицателно на родилните възможности. Лейтенант Чавдарска не крие, че е имала огромен късмет при назначаването й в "Крумово". 37 нейни колеги все още са към специалния щат на военния министър и чакат да се отвори място, за да бъдат назначени на работа. Този щат им позволява да получават заплати, но обучените пилоти са лишени от най-важното - да летят. "Жените са също толкова способни, колкото и мъжете, и смятам, че имат място както в редиците на Българската армия, така и във военната авиация. Усещането по време на полет е невероятно, чувстваш се свободен и няма думи, с които всичко това да се опише. Но тези красиви възприятия на полета задължително трябва да са подплатени с много добра летателна подготовка, определени професионални качества, строга координираност на движенията и най-вече с опит. Професията на военния пилот обаче е професия като всички останали, разликата е само в някои по-специфични качества. Но ако имаш силното желание да я упражняваш и упоритостта да проведеш една много стабилна подготовка, то няма начин да не се реализираш в нея. Както всяка друга професия, и тя си има своите предимства и недостатъци, но аз лично съм потиснала недостатъците и се възползвам само от предимствата. Обичам професията си и се надявам на добро бъдеще за вертолетната авиация, на оборудване с нова летателна техника, което ще ни позволи да летим повече и да трупаме повече летателни часове. Моето желание е да летя на МИ-24 и се надявам по-скоро да влезе в строя." В момента в халетата на ТЕРЕМ - "Летец" се ремонтират 12 щурмови хеликоптера МИ-24 и 6 транспортни. Именно за тях мечтае госпожицата. За новите "Кугар"-ри не смее и да помисли, тъй като за тях ще бъдат избрани и обучени пилотите с най-много опит и летателни часове. Лейтенант Чавдарска засега има само 46 часа нальот, в които влизат и стажантските й от военното училище. Иначе е само от няколко месеца на работа в авиобаза "Кумово". По разчет и се полагат по 30 летателни часа на година. Българската бойна авиация и в момента изпитва недостиг на ресурси. Затова и летателните часове на пилотите са занижени. Дори за хеликоптерната ни авиация нещата стоят малко по-добре отколкото за изтребителната. Следваща година се очаква в "Крумово" да кацне и първият ни нов хеликоптер, а след него още 15. А за нови изтребители не може дори да се говори. Лейтенант Чавдарска открито показва, че й е неприятно да говори за личния си живот. С половин уста отговаря, че си има сериозен приятел, който също е летец. С другата половина казва, че обича де се весели и да прави всички неща, които правят и нейните връстници и приятели. Е, мъжете не вярвали, когато им споделяла, че управлява хеликоптер. Но това си е тяхна работа. Единствената ми цел за сега е да се кача на МИ-24, казва лейтенант Чавдарска и поглежда към небето над Пловдив. Информацията е на в."Сега". |
Още новини от Новини от Пловдив:
