 © |
Денят на любовта е попривнесена традиция. Това каза в дневния блок на "Фокус" етнологът д-р Иглика Мишкова от института за етнография и фолклористика БАН.
"14 февруари наистина се е наложил като Ден на любовта, но той е малко попривнесена традиция. Обикновено в нашата страна и особено в традиционното общество на този ден се празнува Трифон Зарезан. Тъй като че на любовта са подвластни абсолютно всички, особено в годините на демокрацията, този празник до голяма степен започва да се налага повече като Ден на любовта, като Ден на Свети Валентин, ден, в който всъщност хората отбелязват по някакъв начин любовта си и си поднасят подаръци, деня, в който като че всички селища са изпълнени с множество балони, цветя и разбира се, в шоколади, все с формата на сърца или валентинки", смята тя.
Етнологът обясни, че това е католически празник. Д-р Мишкова поясни, че е любопитна е ситуацията и със самия Ден на Свети Валентин, защото на датата, на 14 февруари в католическия календар има записани неколцина светци и Свети Валентин.
"Той е романтичен празник и като че придобива най-голяма популярност чак през ХІV век. И както винаги, има едно обвързване и взаимно преплитане на различни легенди и различни литературни произведения. Тук като че вината за превръщането на 14 февруари в Ден на любовта е на британеца Чосър, защото той пише една своя поема, в която дава различни информации за празненства покрай Деня на Свети Валентин и определя датата като ден, в който хората и птиците се събират, за да си намерят партньор. И всъщност Чосър е авторът на празника, а не християнската църква. И както обикновено се случва с подобен тип събития, така добре познатата история на комерсиализация на празника", разказа етнологът. |
