| Защо Пловдив е бил един от най-любимите градове на прочутите рицари-кръстоносци? | ||||||
| ||||||
Кой е бил един от най-любимите градове на прочутите рицари-кръстоносци? Къде са имали цял Латински квартал и цяло херцогство? Отговорът би трябвало да е познат на мнозина, особено ако са пловдивчани, защото името на града е Филипопол. По време на кръстоносните си походи, западноевропейските рицари се влюбват в "града под тепетата“ и дори основават там настина голям квартал. Това важи с особена сила за френските и лонгобардските благородници. В интерес на истината, привличането им към Пловдив се случва не само заради мекия климат, дружелюбното местно население (не винаги) и тепетата, които според някои изследователи им напомняли за Рим, но и заради нещо много по-практично – богатството на града и земите около него. Още по време на първия им поход през 1096 г., рицарите лагерували под Небет тепе, а летописеца им Алберт Аквенски описва града като "изобилстващ с хляб, вино и всякакви храни". Едно пояснение за този "хранителен" комплимент, защото с подобни са пълни и други рицарски хроники за града. Докато в Западна Европа в онези епохи често е имало направо пандемичен глад, това не се е случвало почти никога по българските земи. За разлика от днешния ден, дори тогава сме изнасяли храни, а не сме внасяли, но това е друга тема. Същият летописец прави и друго важно уточнение. Според него Филипопол е български град, въпреки че е под ромейска власт и в него живеят много гърци и арменци. Освен храната и парите, нещо друго свързва здраво кръстоносците с тогавашния Пловдив. По време на Втория кръстоносен поход (1147-1149 г.), под тепетата умира духовният водач на рицарите – епископ Алвизус от Арас. Той е погребан според някои в олтара, а според други – в двора на древния храм "Свети Георги", който днес е Арменска Апостолическа Църква "Сурп Кеворк" - Пловдив. Алвизус е боготворен още приживе, заради своята скромност и отдаденост на Бог, но след смъртта му, към мощите му възниква истинска култ. Започват да се носят предания за чудеса и изцелявания, които се случвали около гроба му, и да му се поклонят идват френския крал Луи VII Млади и немския и бургундски крал Конрад III. Истинският разцвет на западното влияние над Пловдив идва обаче със създаването на Филипополското херцогство след превземането на Константипол и раждането Латинската империя. Има такова държавно формирование и то съществува повече от 40 години. Забележете само имената на филипополските херцози: Рене дьо Три, барон на графство Ено във Франция, фландърския барон Жерар дьо Естрьо и за финал – самия Жан дьо Бриен, крал на Йерусалим и латински император на Константинопол. Явно средновековният Пловдив и областта около него е била настина свръхбогата, след като владетел от такъв ранг ще пожелае да я има. Интересен факт е, че Филипополското херцогство е разделено на цели 12 баронства. Това говори много за плодородието на този край, защото, в кръга на шегата, и един барон не се изхранва лесно, а камо ли цели 12. В пловдивско-кръстоносните отношения има и ужасни моменти, когато града е буквално опустошен от армията на император Фридрих Барбароса. Както ми каза един начетен пловдивчанин с чувство за хумор: “Барбароса, майна, е ограбил града, майна, но пък после се е удавил в река, дълбока 50 сантиметра, майна. Така му се пада". Защо ви разказвам тази история? В Пловдив има изключително и страхотно културно наследство. Това е град на 8000 години, но ако случайно общувате с турист от Западна Европа, особено с французин, кажете му пет приказки не само за това как великия ни цар Калоян им е нанесъл "тотал щета" в битката при Одрин, но и за Филипополското херцогство, Латинския квартал или за църквата "Сурп Кеворк" (тя е арменска от 1767 г.), където идвал на поклонение френския крал Луи VII. Разкажете го, дори и да не сте от Пловдив. Ако не се впечатли достатъчно, винаги може да завършите с: "Е, накрая се появил българския император Йоан Асен Втори и ви взел херцогството". |
Още новини от Новини от Пловдив:
