| Недялко Йорданов: Видях как убиват баща ми! Поставиха му инжекция - започна да се гърчи и позеленя | ||||||
| ||||||
Скъпи приятели, преди 76 години аз - 7 годишно дете - станах свидетел на убийството на баща ми... Дойде партийният лекар вкъщи и му постави една венозна инжекция... Той започна да се гърчи, позеленя целият... Майка ми ме изведе от стаята... Очите му ме търсеха - това беше последното, което запомних от него... На 27 юли 1944 година беше осъден на смърт чрез обесване от фашистите... Не успяха да изпълнят присъдата и той излезе на свобода на 8 септември... Беше начело на Отечествения фронт и първата заповед, която е издал гласяла дословно следното: " Да се назначат в полицейските участъци за началници адвокати, за да се спази законността..." А е имал основание да бъде безмилостен - в затвора от 22 годишен, после във всички възможни концлагери: Еникьой, Гонда вода, Гиген и Белене / младежта не знае, че лагерите не са измислени от комунистите/. Беше поет, сантиментален и всеопрощаващ... Пазя неговите стихотворения, писани в затвора. Случайно оцеля от "враговете", убиха го "своите". Беше на 34 години... Тогава ми се струваше, че е много възрастен. Устроиха му грандиозно погребение, на което се стече целият Бургас, който го обичаше, кръстиха улица и кораб на неговото име... И две години след това - когато беше мъртъв и не можеше да се защити, го обявиха за народен враг. Едно от обвиненията гласи: "Вместо революционна разправа с врага, той е наредил да се назначават в полицейските участъци адвокати. Така полицаите сами си предавали оръжието и са се прибирали по домовете си необезпокоявани от никого." Майка ми не се отказа публично от него и се озова на улицата - 27 годишна вдовица с две момченца - сирачета. Когато баща ми почина, братчето ми Чавдар беше на 3 месеца. След смъртта на Сталин и "новия" курс отмениха обвиненията срещу него и отново кръстиха улицата и кораба на негово име... След 10 ноември 1989 година новите демократи отново изтриха името му от тях. Сега съм два пъти по стар от него, но все така си разговаряме като баща и син... НА БАЩА МИ Така в живота ми се случи... Внезапно...Не по своя воля... Прости...Чрез тебе се научих аз със смъртта да си говоря. На 7 бях... Пораснах бързо... Но не забравих този спомен.. Ръцете - с панделка завързани... Лицето... И ковчег огромен... Не знаех... Скрито и покрито... В червено знаме го завиха онези същите, които най-подло всъщност те убиха. И затова до днес не мога наистина да проумея обречената ти тревога по тази девствена идея. По тази чиста, тази свята... Какъв наивник!.. Татко мили... По тази същата, която кой после не я изнасили. Но не... Ще ти спестя нещата, Ще дойда ... Сигурно... Не бързай... Кой е синът и кой бащата ? Аз - двойно по-голям по възраст. Там... Знам ли...Нека погадая... Дори да е самоизмама... В онази наша стара стая ще ме посрещнете със мама. Това е... Близката далечност... Небе... Пространства безпределни... И цяла вечност... Цяла вечност ще бъдем вече неразделни. |
Още новини от Национални новини:
