Почина една от най-влиятелните модни фигури, преобърнала историята на женските дрехи | ||||||
| ||||||
В изявление на семейството ѝ до информационната агенция PA се казва, че тя е "починала у дома си в Съри, Великобритания, тази сутрин". Семейството ѝ заяви, че тя е "един от най-признатите модни дизайнери на 20-ти век и изключителен новатор". "Тя открива първия си магазин Bazaar на Кингс Роуд през 1955 г. и нейният далновиден и креативен талант бързо установява уникален принос към британската мода." На нея се приписва популяризирането на миниполите, които спомогнаха за определянето на суинга през 60-те години. Бившата редакторка на Vogue Александра Шулман изрази почитта си към нея в социалните мрежи, като написа в Twitter: "Почивай в мир, Мери Куант. Лидер в модата, но и в женското предприемачество - визионер, който беше много повече от страхотна прическа." Дама Мери е една от най-влиятелните фигури на модната сцена през 60-те години на миналия век и има заслугата да направи модата достъпна за масите със своите елегантни и ярки модели. Родена в югоизточен Лондон на 11 февруари 1930 г., Мери е дъщеря на двама уелски учители. През 50-те години на миналия век тя получава диплома за художествено образование в колежа "Голдсмитс", където среща съпруга си Александър Плункет Грийн, който по-късно помага за създаването на марката ѝ. Начинаещата дизайнерка започва работа като чирак при мелничар, след което сама изработва дрехите си, а през 1955 г. открива Bazaar, бутик на Kings Road в Челси. Скоро целият квартал Челси привлича знаменитости като Бриджит Бардо, Одри Хепбърн, "Бийтълс" и "Ролинг Стоунс". Нейният далновиден и творчески талант бързо установява уникален принос към британската мода. Мери е може би най-известна с това, че създава миниполите и горещите панталони, както и с това, че помага за развитието на модния стил през 60-те години. През 1967 г. казва пред Guardian, че "добрият вкус е смърт, а вулгарността е живот", и вдига линията на подгъва доста над коляното, създавайки къси рокли и поли с прости форми и силни цветове, които описва като "арогантни, агресивни и секси". Но ролята ѝ за превръщането на късите поли в международна тенденция не се оспорва. Моделите ѝ са представени на екстравагантни и провокативни витрини с изглед към Кингс Роуд, които се превръщат в подиум за минипола и привличат американски фотографи, желаещи да заснемат суингиращия Лондон. В книгата си "Quant by Quant" от 1966 г. Мери си спомня: "Градски господа с шапки с кехлибар удряха с чадъри витрината ни, крещейки "неморално!" и "отвратително!" при вида на нашите миниполи, но клиентите се втурнаха да купуват". |