| Колко процента от мозъка реално използваме? | ||||||
| ||||||
Неуморният мозък Твърдението, че използваме само малка част от възможностите на нашия мозък, няма нищо общо с истината. Това заяви за Vesti.bg проф. Крейг Бейли от департамента по биомедицина към университета в Гуелф, Онтарио. "Несериозно е да се твърди, че използваме само 10% от мозъка си. Истината е, че един здрав човек използва пълния му капацитет. Разбира се, той не функционира непрекъснато на 100%“, подчертава той. На същото мнение е и Лорънс Уорд, който е професор по психология от университета в Британска Колумбия. "Мозъкът и неговите мрежи са постоянно активни, независимо дали сме будни, заспали или в безсъзнание. Докато мозъкът е жив, т.е. докато има метаболитна активност, той няма как да си "почива“. От тази гледна точка е не само невярно, но и дори безсмислено да се твърди, че използваме едва 10% от него“, добави той. "Знаем, че основните комуникационни клетки, наречени неврони, се активират на различни честоти, докато работят. Знаем също, че определени области на мозъка имат важна роля при изпълнението на специфични задачи – като мислене, движение или съхраняване на спомени. В зависимост от това какво правим в даден момент, някои неврони може да са по-активни от други. Въпреки това, резултатите от всички изследвания, проведени до този момент, показват недвусмислено, че използваме целия си мозък“, отбелязва проф. Бейли. "Въпросните 10% представляват мит, който Холивуд обожава. Предполагам, че повечето хора са гледали поне един филм, в който е засегната въпросната тема. Това не е особено изненадващо – идеята, че обикновен човек може да се превърне в супергерой, който извършва невероятни подвизи със силата на ума си (като във вселената на "Марвъл“), е много привлекателна. Тя, обаче, е само фантазия. Все пак не изключвам възможността поне част от нея да се сбъдне някой ден, особено като се има предвид колко бързо се развиват технологиите“, добавя проф. Уорд. Мнението на учените На какво, всъщност, се дължи убедеността на учените, че не използваме само 10% от нашия мозък? На първо място, ако това беше истина, по-голямата част от мозъчните травми и заболявания нямаше да имат сериозни последствия, тъй като щяха да засягат части от него, които не правят нищо. Освен това, естественият подбор не стимулира развитието на безполезни анатомични структури. Обяснено по друг начин, нашите далечни предци нямаше да се нуждаят от голям мозък, за да оцелеят и да се справят с предизвикателствата, с които се сблъсквали ежедневно. Вместо това, в хода на еволюцията те щели да се сдобият с по-устойчива имунна система, по-здрави мускули или по-гъста коса. Съществуват и други неопровержими доказателства. С помощта на методи като позитронно-емисионната томография и функционалния ядрено-магнитен резонанс, лекари и учени могат да картографират мозъчната активност в реално време. Данните ясно показват, че големи области от мозъка – надхвърлящи значително 10% – се използват за всевъзможни дейности. Сред тях са както привидно прости действия – като почивка или гледане на снимки, така и по-сложни – като четене или решаване на математически задачи. Експертите все още не са открили област от мозъка, която не прави нищо. А какъв е произходът на мита, че използваме едва 10% от нашия мозък? Историците отбелязват, че най-често той е приписван неправилно на живелия през XIX в. психолог Уилям Джеймс. Той предполагал, че използваме малка част от умствения ни потенциал, но така и не е посочил точен процент. Алберт Айнщайн също е сочен като автор на тази идея, но липсват доказателства да е заявявал нещо подобно. В действителност, концепцията за 10-те процента придобива значителна популярност, след като е спомената в бестселъра на американския писател Дейл Карнеги "Как да печелим приятели и да влияем на другите“, издаден през 1936 г. Информацията, която ни залива Когато става въпрос за мозъчната дейност, съществуват различни аспекти, които трябва да бъдат разглеждани поотделно, отбелязва проф. Уорд. Един от тях е паметта. "Винаги можем да съхраняваме по-голямо количество информация, да научим повече нови неща, да натрупаме повече впечатления, като всичко това ще бъде превърнато в спомени. На практика, обаче, съществуват механизми, чрез които мозъкът премахва някои от тях, за да не се стигне до претоварване. Това е изключително важен баланс“, подчертава той. Докато сме будни, сетивата ни са бомбардирани от огромни количества информация. "Селективното внимание поддържа този информационен поток до нива, с които можем да се справим, без мозъкът ни да "прегрее“. Предполагам, че от тази гледна точка е възможно да обработваме повече информация, но все не е ясно как можем да го постигнем. Дори и в това отношение, обаче, идеята за 10-те процента е погрешна. Ние обработваме много малка част от информацията, която ни залива ежедневно, но въпреки това количеството ѝ е зашеметяващо“, добавя експертът. "Не бива да забравяме и за способността ни да разрешаваме проблеми. Някои от нас са много добри в това, други не чак толкова. Спокойно можем да заявим, че като вид съществуваме от десетки хиляди години, което означава, че се справяме сравнително добре с тази задача. Няма как да отречем, че винаги има какво да бъде подобрено – в един идеален свят, всеки средностатистически човек ще притежава интелекта на някои от най-великите гении, раждали се някога. Това със сигурност би било прекрасно. И все пак, 10-те процента са една абсурдна стойност“, заключава проф. Уорд. |
Още новини от Любопитни новини:
