| Знаете ли кои са първите портрети в Градската художествена галерия в Пловдив? | ||||||
| ||||||
По думите му, сега вече имат постъпления в бюджета, в перо “Откупки" и от 4-5 години обогатяват фонда и със съвременно изкуство. За дигитализацията на галерията Линков каза, че вече веднъж те са били част от такъв проект за дигитализация на музеите. В момента община Пловдив спечели проект по Норвежката програма, в който участват всички музеи. "И всъщност, ние вече получихме устройствата, които трябва да разположим в нашите експозиции и сега работим по тяхното запълване с информация, т.е. по софтуерните продукти", добави Красимир Линков. В момента обновяват и сайта си, който е един от най-старите, свързани с музейната дейност. Очаква се до края на месец септември, октомври вече да имат нов сайт, съвременен, който ще позволява разглеждане на различни нива на фондовете на музея. "Най-популярното ниво ще бъде това, което е в експозициите, но специалистите ще могат да получават достъп и до фондове, които не са показани, т.е. произведения на изкуството, които не са показани, но с които те биха могли да работят евентуално научна и музейна работа. И в много други посоки ще бъде отворен сайта. И другото, което правим, е че създаваме и доста рекламни материали, които да популяризират произведенията на изкуството на различни нива, с различна публика", добави директорът на Градската художествена галерия. Историята и е доста богата, разказа още Красимир Линков. Още в 1881 г., в създадената тогава Народна библиотека и музей, която обединява всички музейни дейности в онова време, постъпват четири копия на ктиторските портрети от Боянската църква, изработени от тревненският зограф Симеон Симеонов. Счита се, че това са и първите експонати, които по-късно остават във фонда на галерията. Събитието е повод за създаване на художествен отдел към музея, който се обявява в 1911 г., по времето на тогавашния директор Борис Дякович. 25 художествени произведения е притежавал този художествен отдел тогава. В 1922 г. Николай Райнов е назначен като главен библиотекар и по негово време към колекцията се прибавят много гравюри, щампи, литографии и няколко живописни творби на Николай Павлович. Той е един от най-големите ерудити по онова време в България, историк на изкуството, написал е “История на световното изкуство", която и до ден днешен може да бъде четена. Освен това е и много добър художник. В 1926 г. вече се прибавят още неща към сбирката на този музей и това е дело на Никола Мавродинов, също един голям български ерудит и историк на изкуството, а през 1930 г. цар Борис III подарява на Народната библиотека и музей портрет на Софроний Врачански от 1812 г. Този портрет се счита за първия светски кавалетен портрет в българското изобразително изкуство, счита се, че е продукция на българските тревненски майстори и той е бисерът в постоянна експозиция на Галерията. "Всъщност, цялата постоянна експозиция в момента започва от този първи светски портрет в българското изобразително изкуство. След това, в един по-късен период, в 1950 г. , по инициатива на няколко художника от Пловдив, се внася предложение във временната управа на Градския народен съвет в Пловдив и се създава вече самостоятелна институция Художествена галерия, с решение на Градския народен съвет на 21 януари 1942 г., а в 1952 г. . Тогава вече официално се открива и постоянната експозиция на галерията, наречена Държавна художествена галерия, в сградата на ул. “Княз Александър I" № 15, която и в момента е притежание на галерията. Открива се една постоянна музейна експозиция, като нейният фонд се обогатява както от това, което идва от библиотеката, така и от това, което идва от някои вече установени институции, като Етнографския музей, Археологическия музей, някои творби идват и от Националната художествена академия. Така че това е началото на Градската художествена галерия в Пловдив", разказа Красимир Линков. |
Още новини от Новини от Пловдив:
