| Тео Ушев: Карето между Баня Старинна, Семинарията и Капана беше нашето място на Свободата | ||||||
| ||||||
Ето я публикацията му без редакторска намеса: "Едни коментари на мои съученици от Художествената гимназия за Сценични Кадри, Пловдив, предизвика водопад от мисли и чувства; Мартина Балева повдигна тезата, че тогава, в Сценични кадри се е зародило нещо, в дълбините , в "подлеза", което влияе върху изкуството (не само на България) днес. Тя споменава имената на Мина Милева , Юли Таков, Галина Лардева, аз добавям Иван Костолов, Алекс Маринов, Димитър Хинков ...и още много други. Общото между нас е, че почти всички творим навън. И не само творим, но и се издържаме от творчеството си. Но има нещо, което ни свързва още по-силно. Всички ние, в определен момент, сме нападани, обругавани, "патриотично канселирани" (да, в България може да се въведе термина natio cancel), от Президентската Институция, от Министри на Културата, от Народни и евро депутати, съветници от Наци Партии, от Председатели на Народното Събрание, от държавни медии и псевдо журналисти, на хранилка на Московската майка свиня, от всякакви наследници на чичаците с кафеви панталони и ризи с къси ръкави на цветчета. Примерите са десетки. Скандалите, свързани с лъжите, атаките и инсинуациите срещу нас - също. Всички, до един - непровокирани с нищо. Ние просто се опитваме да говорим и търсим истината, да задаваме въпроси, да творим свободно. Да правим изкуството, което ни харесва. И не влизаме в схеми, и патриотарски дискурс. "Това сякаш беше зародиша на художествената сцена, по-късно институционализирана като Баня старинна." писа Мартина. През 80те, карето между Баня Старинна, Сградата на училището (семинарията) и Капана, беше нашето място на Свободата. Пиехме кафе в "Кокиче", в подлеза, или в "Капучиното". Купувахме си ЛИК, Култура, говорехме за изкуство, постоянно. Имахме шанса наши учители да бъдат неконвенционални, неконюнктурни и абсолютно вдъхновяващи артисти като Bendji Албена Михайлова , Лина Маджарова, Моника Робенска , Бисер Михайлов, Анастас Константинов, поетесата Вангелия Атанасова и много важно - учителката ни по история на изкуството Мис П., беше завършила в Брюксел, а не в София. Така, учехме и се възхищавахме на Брьогел, Снайдерс (ох, как обичаше тя Халс и фламандското изкуство), Рубенс и Рембранд, а не на соц. реализъм и партизански композиции. Там се научихме да не се съобразяваме с реда, с наложената шаячна "правда". Така се научихме - да им пречим и да ги нервираме... И ще продължаваме да го правим, за ужас на "гюм" патриотите." |
Още новини от Новини от Пловдив:
