| Д-р Юлиан Войнов: Не бързайте да обръщате левовете в евро | ||||||
| ||||||
По силата на договора за присъединяване към ЕС, България има ангажимент да се присъедини към еврозоната, когато отговаря на изискванията. Опитваме се да ви представяме обективно нещат - срещу членството обаче, има и съпротива, а някои от аргументите са, че страната ни ще загуби своя суверенитет, приемайки единната европейска валута. Д-р Юлиан Войнов, финансист и икономист, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" Г-н Войнов, българското общество, може би все още не е убедено и уверено на 100%, че България трябва да стане част от еврозоната. Не мога да твърдя как стоят точно нещата в процентно съотношение “За" и “Против", но определено и за двете тези има поддръжници. Вие поддържате тезата, че България трябва да влезе в еврозоната. Защо, според вас, е важно страната ни да се присъедини към еврозоната? Много са причините, разбира се, основната от тях е, че България при присъединяването си към ЕС е подписала договора със задължение да се присъедини към еврозоната, когато отговаря на съответните условия. Така че присъединяването на България към еврозоната е неизбежен процес, въпросът е кога да стане това. България се забави доста време след влизането си в ЕС, с приемането на еврото, една от причините, разбира се, беше и кризата, която настъпи в еврозоната. Но така или иначе, в продължение на доста години България изпълняваше основните технически критерии за влизане в еврозоната и само липсата на политическо желание, всъщност, не позволи страната да приеме еврото. Втората вълна държави, след 2004 г., които приеха еврото и влязоха в еврозоната по всички индикации, всички технически данни, всички анализи и проучвания показват, че държавите са подобрили изключително много и възможността за икономическо развитие, и доходите на населението, включително на много места инфлацията се забави и спадна. Увеличени търговски взаимоотношения с еврозоната и със света. Изобщо, положителните характеристики, които съпътстват влизането в Еврозоната, за всички останали държави, пак казвам от втората вълна, са абсолютно ясни и са сигурно доказателство, че България ще спечели от влизането й в еврозоната. Няма никакви причини към настоящия момент да се смята, че с нашата държава ще се случи нещо кардинално различно, което не се е случило до този момент. Аз чувам информация от хора, може би основните притеснения са, че в резултат от въвеждането на еврото, цените в България още ще се повишат. Но се говори, че ефективни инструменти за наблюдение и контрол ще понижат риска това да се случи. Но все пак, съществува някакъв риск? Всички държави, които са приели еврото, много малко от тях имат някакво минимално увеличение. Като казвам минимално увеличение, говоря за десетки от процента от порядъка на 0,2, 04, 0,6% увеличение, някакво такова влияние върху инфлацията. Но ако се погледне, за целия период има достатъчно много изследвания, когато тези държави преди приемането на еврото и след това, статистическите данни категорично показват, че инфлацията във всички държави, без изключение са спаднали. Не само, че инфлацията е спаднала, но реално доходите са нараснали драстично повече от инфлацията, като в някои държави това нарастване на доходите се случва още в първата година, след приемане на еврото. В някои други държави втората и третата година. Но при всички случаи, увеличението на доходите е драстично повече, отколкото увеличението на цените. Това е генерално заключение за всички държави, които приемат еврото след 2004 г. Няма никаква причина към настоящия момент да смятаме, че в България ще се случи нещо обратно. Напротив, ако ние направим сравнение с държави, които не са приели еврото, например, това е Унгария, особено категоричен пример, където знаете, че инфлацията е над 20%, а пък доходите изостават сериозно. Полша, където също има така една значителна инфлация. Общо взето, в настоящия момент, точно в последните 1-2 години се вижда, че държавите, които не са в еврозоната, всъщност имат много по-голяма инфлация и съответно намаляване доходите на населението, отколкото държавите в еврозоната, пак казвам, тези, които приеха еврото след 2004 г. Така че дори и да има някакво минимално увеличение на инфлацията, пак казвам от порядъка на части от процента, това нещо ще бъде компенсирано 1-2 години най-много, след приемането на еврото, в случая от България, за това статистиката е категорична в това отношение. Само преди няколко месеца международната рейтингова агенция “Фич Рейтингс" (Fitch Ratings) потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България с положителна тенденция. Агенцията също така посочи, че позицията на страната ни е подкрепена от членството в ЕС със стабилни публични финанси и дългогодишен валутен борд. В същотго време обаче, ниското ниво на инвестиции, демографската криза, политическата криза, също така, и корупцията пречат на България да разгърне потенциала си. Говорим си обаче, за едно обозримо бъдеще, в което България може би ще стане част от еврозоната. Г-н Войнов, как можете да ни убедите, че България се присъедини към еврозоната, тя има потенциала да достигне едно по-високо равнище от настоящото или поне средноевропейското да достигне равнище? Това е т.нар. реална конвергенция на доходите, която конвергенция се случва във всички държави приели еврото, говорим най-вече за тези от втората вълна след 2004 г., както казах. Такова приближаване на доходите на тези държави е абсолютно статистически видимо и това особено се вижда, примерно, ако се направят сравнения в различни години, да кажем 2007, 2017, 2019 г., има такива изследвания до 2022 г. Вижда се, че всички държави, които приемат по-късно еврото, след 2004 г. през всичките тези години увеличават своето средно равнище, спрямо средноевропейското, което означава, че ние сме свидетели на реална конвергенция на доходите на тези държави към средно европейските доходи, това е без изключение. Трябва да отбележим, разбира се, също така, че в някои от по-богатите държави в ЕС през тези години при тях има задържане на доходите, дори в някои страни намаляване на тези доходи, поради различни фактори. Но така или иначе, всички държави, приели еврото след 2004 г. увеличават своите доходи и се приближават до средно европейското ниво. България, в началото на този век, на базата на статистически данни, нивото в България беше малко по-високо от средното ниво в Румъния, спрямо средноевропейското. За съжаление, Румъния ни изпревари 2006 г. и в момента България се намира с най-ниското ниво на доходи, спрямо средно европейските. Но трябва да кажем, че това са типично български проблеми, които са свързани с управлението на икономиката, с инвестициите и т.н. Хубавото е, че приемайки еврото, това неминуемо, което ще се случи е, че ще се увеличат инвестициите в икономиката на базата на намаления риск, докато България ще стане част от една голяма общност с еднаква валута, с по-малък риск, което ще привлече инвеститорите и ще намали съответно лихвените проценти, по които инвеститорите привличат средства. Това неминуемо ще се отрази на инвестициите в производството, и съответно търговията и икономическото развитие на страната. Пътят за увеличение на доходите всъщност, ако България иска да напредва по-бързо икономически, това е със сигурност приемане на еврото. Разбира се, ние имаме проблеми, които трябва да решаваме в страната, включително и с корупцията и т.н., които така или иначе възпрепятстват бързото икономическо развитие. Но самия факт, пак казвам на базата на много икономически проучвания и статистически данни, че ние приемем еврото, ще доведе до по-големи инвестиции и съответно нарастване на икономическата сигурност и на доходите на населението. Аз съм убеден в това нещо, защото това се вижда във всички останали държави, които приемат еврото след 2004 г. Г-н Войнов, как отговаряте на противници на това, за което говорите, когато ви казват, например, че страната ни ще загуби своя суверенитет и едва ли не от Европейската централна банка ще ни диктуват всичко и по този начин ние ще изгубим своята идентичност, след като нямаме вече собствена валута, каквато е левът в момента? Трябва да кажем, това е много манипулативно твърдение, което често се използва от противниците на еврото. Тук се влага определен емоционален елемент, че ще загубим собствената си валута. Но нека бъдем рационални, България реално лева, който използва в момента, това е една разписка, която казва на гражданите, които държат тази разписка, че този лев, срещу него стоят 50 евроцента, срещу всяко евро, което влиза в България, БНБ издава 2 лева, т.е. това е една разписка, българският лев отговаря на половин евро, в еврозоната. Всичко каквото се случва в еврозоната, се пренася директно в България. Вижте лихвените проценти, основният лихвен процент на БНБ, той автоматично е свързан с основната лихва на Европейската централна банка. Дълги години България имаше отрицателен основен лихвен процент, който беше равен на лихвения процент в Европейската централна банка. Паричната политика, тъй като връзката между лева и еврото е директна, когато намалява съответно предлагането в еврозоната, то директно се пренася в България и обратно, когато има увеличение на парична експанзия в еврозоната, това също се отразява директно в България. Поради тази причина валутния борд, можем да кажем, че той и процикличен характер, т.е. с нарастване на икономиката, тук има прегряване доста по-силно усещано в България и обратно, с намаляване, със забавянае на икономиката в еврозоната, България съответно следва този цикъл. Така че може да се каже, че ние сме загубили нашия суверенитет още 1997 г., когато приехме валутния борд. България няма право на парична политика и БНБ съответно следва политиката на Европейската централна банка. За разлика обаче, от влизането в еврозоната, тогава ние ще станем пълноправен член на Борда на директорите на Европейската централна банка, българският управител на БНБ ще може да участва в тези заседания, и не само да бъде слушател на това, какво се случва там, но той с неговия глас да допринася за съответните решения. Знаете, че в момента в ЕС, примерно има такива случаи, когато определени държави, решават, че определена политика на ЕК не ги устройва, те си взаимодействат помежду си, подписват общи писма. България често става инициатор на такива писма за влияние върху решенията на ЕК и те имат своите резултати. Тоест, ние имаме право да противодействаме, ако нещо не ни харесва, говоря на държавата, не е като да сме безгласна буква. В ЕС, точно така, а в Европейската централна банка това ще се случи в момента, когато България приеме еврото и гуверньора на БНБ част от Управителния съвет на Европейската централна банка, той ще може да влияе върху решенията. Тоест, ние реално ще си възвърнем суверенитета, който сме изгубили 2007 г., отказвайки се от парична политика. Така, че това е моят отговор на тези съображения на противниците на еврото. Г-н Войнов, как обаче стои въпроса с дълговете, които има България? Съществува ли някакъв риск там? Имате предвид външния държавен дълг? Да, точно така. Ако страната ни стане част от еврозоната. Държавният дълг на България в момента е разделен на две. Една част е в лева - вътрешен дълг, другата част е външен дълг, основно в евро. По отношение на тази част, която е в евро, не можем да очакваме да има някаква сериозна промяна, може би минимално ще паднат лихвите, тъй като най-вероятно, вие съобщихте преди малко, че се очаква потвърждение на кредитния рейтинг на България. Той не само е потвърден, но общо взето, анализите, които правят основните рейтингови прогнози, е че, ако България приеме еврото, рейтингът на страната ще се повиши, което автоматично ще доведе до понижение на лихвите. Трябва да кажем, че ние в момента имаме най-високия инвестиционен рейтинг от групата на "B" групата, три пъти "B", някои от агентите даже три пъти "B+". В момента, вероятно, когато приемем еврото, ние да влезем в т.нар. Рейтингова група, където са по-развитите държави в ЕС, което автоматично ще доведе до намаляване на рейтинга. Така че по отношение на евровия дълг на страната, най-вероятно ще видим някакво успокоение и понижение на лихвите. Но това, което е интересно е да се каже какво ще стане с вътрешния дълг? В момента вътрешният дълг на страната, на база на аукционите на Министерството на финансите, се вижда, че с напредване на времето, с увеличаване на лихвите изобщо в света, лихвите по вътрешния дълг се увеличават много сериозно. При приемането на страната в еврозоната, всъщност нашият дълг ще стане изцяло в евро. Няма да го има това изкуствено разделение между еврови и левови дългове, което автоматично означава, че разходите на държавата по издаването н дълг ще паднат драстично. Тези дни имаше изказване на финансовия министър, че може би ще спестим за страната над половин милиард лева само от лихвени плащания, така че от тази гледна точка, това е добра перспектива пред държавата, по отношение финансирането на държавните задължения. Тук трябва да кажем, разбира се, че отново, поради факта на приемане на еврото и увеличаване на кредитния рейтинг на страната, което задължително ще се случи, просто е въпрос на време, след приемането на еврото. Ще се понижат и съответно рисковите премии за частните инвеститори, тези, които излизат на пазара, вече те ще могат да предлагат своите ценни книжа директно в евро, където конкуренция за предлагане на инвестиции ще има сред всички инвеститори, които търсят инвестиции в евро. Така че най-вероятно ще станем свидетели на намаляване на кредитните разходи на частния бизнес, което автоматично ще доведе до по-големи инвестиции и съответно до по-голяма икономическа активност и увеличаване на доходите, това, което говорих в първата част. При всички случаи, влизането в еврозоната, ще стимулира икономическата активност и увеличаването на доходите на населението. Г-н Войнов, и още малко полезни въпроси, може би свързани със самото превалутиране. Знаем, че това ще се случи по специален ред. Но много хора бързат и сега започват да правят това превалутиране, отиват в банката, сменят парите и искат да боравят в евро, т.е. техните спестявания да бъдат в евро. Трябва ли да го правим това сега или да не бързаме? В момента това, ако го направите сега, тази операция ще мине през валутните курсове, които се определят от съответните банки или съответните чейндж бюра, т.е. ще има някаква минимална загуба, за хората, които си обръщат парите от левове в евро. Когато влезе еврото и датата, когато трябва да бъде прието, всички влогове, които се намират, разбира се в банката, и кешовите наличности във физическите лица, но основно влоговете, те ще бъдат трансферирани автоматично към курса, който е в момента фиксирания курс в евро. Няма да има абсолютно никаква загуба, просто един лев ще бъде конвертиран в евро по курс 1,995,83, което е фиксирания курс на борда. По отношение на кешовите наличности, това ще се случи абсолютно по същия начин, като за улеснение на населението, вместо хората да посещават банкови клонове или да ходят по чейндж-бюра да си сменят левовете, това ще се извършва във всички магазини. Тоест, вие отивате в магазина, купувате с левове каквото й да е, рестото, което ще получите обратно ще бъде в евро, по фиксирания курс, отново трябва да кажем. Реално тази конверсия, ще се случи абсолютно безпроблемно, автоматично, без някакви сериозни ангажименти на хората да си обменят левовете в евро, и най-важното ще стане по този фиксиран курс. Няма да има абсолютно никаква загуба за държателите на левове. Според мен, това по никакъв начин не трябва да плаши хората и не е необходимо в настоящия момент те да бързат да си обръщат средствата в евро, защото най-вероятно ще понесат някакви разходи. Г-н Войнов, и като за финал да обобщим нашия разговор, според вас, ако България стане част от еврозоната, това неминуемо ще се отрази положително и ще бъде от полза за икономическото развитие, като цяло за страната ни? Да, това е абсолютно категорично мнение на хора, които се занимават с такива изследвания и с проучвания. Няма държава, която е влязла след 2004 година в еврозоната и е приела еврото, да е показала някакви дългосрочни проблеми, намаляване на доходите, инфлации, намаляване на икономическата активност, това никъде не се е наблюдавало. Напротив, имаме точно обратните ефекти за влияние върху икономиките на тези държави, много ясно изразено увеличение на доходите, както казах още първата година в някои държави, в други държави втора-трета година. Намаляване на инфлацията, на ценовия натиск, увеличаване на икономическата активност, увеличаване на търговията, увеличаване на инвестициите. Това е абсолютно доказано статистически и може да бъде проверено от всеки, който се интересува. Има достатъчно много изследвания на тази тема. Така че България в никакъв случай няма да бъде изключение, просто е нелогично да се смята, че нещо кардинално, по-различно ще се случи с България и ние ще изпаднем едва ли не в криза, ако приемем еврото. Напротив, според мен, хората да гледат разумно на нещата, без влагане на някакви емоции. Най-вероятно, огромна част от населението, да не кажа всички, ще изпитат доста сериозен положителен ефект, ако не първата година, то поне първите няколко години след влизане в еврозоната. Статистически статистиката ще покаже увеличаване на доходите и изобщо на благоденствието и най-вече стандарта на живот. Може би няколко години след влизане в еврозоната, България ще достигне заветните т.нар. 80% от средноевропейското ниво, което в момента така се представя като едва ли не някаква невъзможна цел от противниците на еврото, за което трябва да чакаме 20 години, категорично това не е вярно. В момента, ние сме от порядъка на 60% и над 60%, аз вярвам, че в рамките на 5-6 години, е напълно възможно, след влизане в еврозоната напълно България да постигне това равнище 80% от средноевропейското ниво. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 448 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/75 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Национални новини:
