| Защо животновъди имат слаб интерес към екосхема и какво налага орязването на бюджета й с 88%? | ||||||
| ||||||
 Със 120 млн. евро да бъде орязан бюджетът по екосхемата за биологично разнообразие и екологична инфраструктура (Еко-БРЕИ). Това е една от промените в Стратегическия план, които Министерството на земеделието представи по време на изслушване в парламентарната Комисия по земеделие. Oтворена врата на оградено с електропастир общинско пасище - кой ще е виновен, ако нещо се случи? Намалението е значително - с 88%, от предвидените за Кампания 2023 137 млн. евро. От ресорното министерство отчитат малък брой подадени заявления и “слаб интерес” по думите на Аделина Стоянова - директор на Дирекция “Директни плащания”. Според животновъди обаче не там се крие разковничето на проблема. Нека припомним, че по екосхемата се осигурява допълнително плащане за следните видове екологична инфраструктура: живи плетове или редици от дървета; отделни дървета; дървета в група; дървесни противоерозионни пояси; синори; влажни зони; зелени зони около водни течения; тераси; ивици по краищата на гори; буферни ивици. За това, че тези ландшафтни елементи осигуряват местообитание на живите организми и не са постоянно третирани с химически препарати и почвообработки, е преценено да бъде дадено допълнително подпомагане, от което могат да се възползват и животновъди. Един от малцината, подали заявления, е Пламен Якимов - председател на Областния съвет по животновъдство в Ловеч. В писмо до земеделския министър Кирил Вътев той изрежда няколко причини за т.нар. „слаб интерес“: 1. Ландшафните елементи, подпомагани по тази мярка, биваха години наред изключвани при споразуменията по чл. 37 на ЗСПЗЗ. За стопанската 2022/2023 година също бяха изключени. За да бъде заявен такъв елемент, е нужно стопанинът да има правно основание. Тъй като елементите по Еко-БРЕИ бяха изключени при споразуменията за комасация, нямаше как да бъдат заявени. 2. Служителите в Общинските служби по земеделие съветваха, направо директно отказваха земеделци, желаещи да заявят тази мярка. Основанията им бяха, че мярката е много трудно изпълнима и никой не я е заявявал. Наблюденията ми са от две ОСЗ в Ловеч и Угърчин! Консултирах и подпомагах в кампанията по заявяване десетина животновъди. Всички съветвах да заявяват такива ландшафни елементи в ползваните пасища, тъй като така или иначе пасящият добитък поддържа в годно за подпомагане състояние тези площи. Пасящият добитък премахва до височина 1,50 м сухите клони и растителността по синори, слогове, тераси и т.н. Допълнителни усилия не се изискваха освен да пасем добитъка си в заявените по еко-БРЕИ площи. 3. Служителите в ОСЗ не знаеха, че всеки стопанин сам по своя инициатива може да заяви елементи, различни от предварително изготвения слой в seu.dfz.bg. Разбира се, след като служителят в ОСЗ каже, че не може, земеделецът се отказваше да заяви своите ландшафни елементи. 4. В предварително изготвения слой по мярката Еко-БРЕИ за землището на община Ловеч, за което имам наблюдение, липсваха над 90% от годните за подпомагане ландшафни елементи. 5. Мярката Еко-БРЕИ бе и е лесно изпълнима за стопаните с пасящ добитък. За всички останали беше трудно изпълнима. Предвидените компенсации нямаше как да покрият допълнителните усилия. От горното следва, че тя основно бе предназначена за животновъдите с пасищни животни. Според него предложението за пренасочване на бюджета буди съмнения за неправилно преразпределяне на ресурса от мярката Еко-БРЕИ, предназначена основно към животновъди с пасищни животни, към екосхемите за запазване и възстановяване на почвения потенциал (Еко-ЗВПП) и за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП). “Мерките Еко-ЗВПП и Еко-НИП са предназначени основно към зърнопроизводството. Зърно в страната ни се произвежда в пъти повече от нужното за собственото потребление за разлика от всички други отрасли в селското стопанство и не е нужно те да бъдат допълнително подпомагани с парите за екологично производство”, призовава в писмото си Пламен Якимов. Информационната кампания "ОСП работи за нас: По-зелени и умни!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС. Следете темата и на cap4us.agri.bg  |
Още новини от Национални новини:
