| Това ли ни чака? Притеснителна статистика от Далечния изток за еврозоната и България | ||||||
| ||||||
Миналата седмица по думите му е била изключително интересна за пазара на петрол заради срещата на ОПЕК+. Той отбеляза, че след заседанието страните членки не са излезли с общо комюнике, а само с цифри, което според него свидетелства за разкола между някои от членовете в организацията. "Липсата на общо становище, на единност, липсата на разбирателство между големите в ОПЕК+ създава съмнения, че организацията вече не е толкова силна. Намалението на добива се оказа по-малко, отколкото пазарните участници очакваха. Разликата е много малка, но нещата се натрупват“, обясни Цачев. ОПЕК отхвърля притесненията, че конфликтът в Близкия изток ще се отрази върху цената на петрола. "Пазарът започва да отиграва този икономически риск върху цената и тя върви надолу“, допълни експертът. Той отбеляза, че само часове след излизането на данните от заседанието на ОПЕК петролът е поевтинял драстично – с 5-6 долара. "Сега цената се движи към 65-70 долара, може да я видим дори по-ниска, ако импулсът за спад се запази и инвеститорите продават петрол така активно. Това е притеснително от гледна точка на икономическия растеж“, коментира Цветослав Цачев. "На петролния пазар ние виждаме краткосрочните притеснения на инвеститорите за растежа, но все още не виждаме дългосрочните очаквания. Това най-вероятно ще се случи по-късно следващата година“, прогнозира експертът. Златото отчита бъдещото намаляване на лихвите в САЩ и в Европа. "Печалбите му сега са нещо, което трябваше да се случва в течение на цялата инфлационна ситуация в световен мащаб. То изоставаше, но сега вече наваксва благодарение на очакванията, че централните банки ще свалят лихвите, за да се спре икономическата криза през следващата година и да се тръгне отново към възход“, поясни Цветослав Цачев. Еврото според него има потенциал за растеж до края на годината. Ситуацията с японската йена обаче е по-различна. Инвестиционният консултант обясни, че йената е единствената сред големите валути, която позволява да се финансират спекулативни сделки между големите играчи. "Проблемът е, че като държава, която манипулира своите лихвени проценти най-силно, на практика японската централна банка изкупува почти целия държавен дълг. Това доведе до още повече притеснения, че в един момент японската йена ще загуби много сериозно своите позиции, по подобие на това, което се случи преди години с швейцарския франк. Това е много силен сигнал за финансовата стабилност в световен мащаб, защото кара спекулантите да имат задължения в йени и създават този голям риск за стабилността на японската финансова система“, обясни експертът. Японската икономика не расте през последните десетилетия. Случващото се в далекоизточната страна според Цачев е барометър за това какво може да се очаква след 10-15 години в еврозоната и в България. "Намаляването на броя на работоспособното население и контролът върху спестяванията води до едни неравновесия, които стават все по-малко устойчиви във времето. Хората, които се пенсионират и използват своите спестявания, създават огромна, опасна дупка. Тази дупка в икономиката не може да бъде компенсирана по никакъв друг начин, освен централната банка да създава този изкуствен балон на активите в баланса си, да държи все повече държавен дълг, да има все повече и повече задължения. Европа върви по същия път. Когато спестяванията започнат да намаляват, тази дупка ще бъде много голяма и ще трябва да идват пари от чужбина, за да бъдат инвестирани в европейската икономика и банкова система.“ |
| Още по темата: | общо новини по темата: 752 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/126 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Национални новини:
