114 години от рождението на един от великаните на българската литература | ||||||
| ||||||
Освен на стихотворения, Вапцаров е автор на пътеписи, разкази, критика, произведения за деца, а дори и пиеса. Редактор е в множество вестници. Сред най-известните ме произведения са стихотворения като "Вяра", "Писмо", "Двубой", "История", "Селска хроника", "Кино", "Борбата е безмилостно жестока" и "Прощално". Умира през 1942 година, когато е само на 32 г., а 10 години по-късно получава посмъртно Международната награда за мир. В чест на поета ще споделим с вас едно по-неизвестно, но тематично за днешния мразовит ден, стихотворение. То е за тези от вас, които въпреки студената зима са съумели да съхранят в себе си мечтанието за пролетта, представяме Вапцаровото стихотворението "Пролет": Пролет моя, моя бяла пролет, още неживяна, непразнувана, само в зрачни сънища сънувана, как минуваш ниско над тополите, но не спираш тука своя полет. Пролет моя, моя бяла пролет – знам, ще дойдеш с дъжд и урагани, бурна страшно, огненометежна да възвърнеш хиляди надежди и измиеш кървавите рани. Как ще пеят птиците в житата! Весели ще плуват във простора... Ще се радват на труда си хората и ще се обичат като братя. Пролет моя, моя бяла пролет... Нека видя първия ти полет, дал живот на мъртвите площади, нека видя само твойто слънце и – умра на твойте барикади! |