По-старите пловдивчани разпознаха сградата, върна спомени и много носталгия | ||||||
| ||||||
Пловдивчани си спомнят, че : От както се помня все там са си били. Бяха еднотипни с централни хали. На втория етаж беше стоматологична клиника и на първия в ляво имаше поща. Мисля че са строени преди повече от 50 год. Квартални хали. Дядо ми работеше на месо и риба и беше управител на магазина. Рибата ме кефеше в какви големи аквариуми беше, цяла стена. И белите плочки облепени, като миеха с маркуча. Най-големият магазин и задръстване от москвичи, хаха... през комунизма беше така, нищета. Чудесен хранителен магазин беше, пълен със стока. В халите беше мрачно и студено, това ми се е запечатало. Най-зареденият магазин. Така казва майка ми. Последният( и не особено приятен) спомен от Халите, ми е от далечната пролет на 1990 година, когато взех книжка и исках да почерпя колегите с нещо ... Да, ама там... нямаше нищо - празни рафтове с тук-там някакви бисквити, дето скърцаха като ги захапеш, никакъв алкохол, кафе или бонбони, само някакво измислено вино. Та накрая "поляхме" книжката със скимтящи бисквити и вино та така. То май след това вече съвсем ги финализираха Халите... |