| Бизнесмен от Пловдивско: По-лоша от 2023 г. не е имало за мен и колегите ми, но благодаря! | ||||||
| ||||||
"Такава ще я запомня. Но трябва и да сме благодарни, че макар да закъсняха, природата ни даде достатъчно валежи да могат да поникнат есенниците. Хубавото на лошото е, че когато стане зле, хората се активират и се обединяват. Светва светофарът и започваме да мислим по-трезво за това как да бъдем по-рентабилни и успешни.“ Това, че тази година бе тежка за зърнопроизводителите, Людмил Работов подкрепи с няколко цифри пред "Агро Пловдив". От приходите в сектора през 2022 г. в хазната са влезли 3 милиарда лева данъци от печалбата в началото на годината. Около 1,5-2 милиарда лева за изплатени за ренти на собствениците на земя. Изчисленията на зърнопроизводителите показват, че догодина, те ще внесат около 1 милиард лева данък печалба. Ще има фирми, които са работили на загуба. Плащанията на рентите вероятно ще се запазят. Тази тежка година принуди сектор зърнопроизводство да се огледа внимателно в проблемите, които могат да бъдат отстранени и които са национални, а не глобални. Те са свързани със законодателството. Извън войната в Украйна и последствията от нея и извън променящия се климат, Людмил Работов открои два влачени с години проблеми – кризата в напояването и недоизпипаното поземлено законодателство. По социалистическо време поливните площи в страната са били към 12 милиона декара, сега са почти шест пъти по-малко. Незаинтересоваността на властите към поливането на земеделските култури в ситуация на затоплящ се климат с непредвидими прояви – от масови наводнения до унищожителни суши, трябва да се промени. "Румъния инвестира 2,5 милиарда лева, за да осигури вода до 20 милиона декара. Трябва да се поучим от съседката“, смята зърнопроизводителят. Като търговско дружество "Напоителни системи“ЕАД не могат да получат държавно финансиране, за да реновират напоителните канали и съоръжения, и да създадат нови. Затова трябва фирмата да се трансформира в агенция. Ако държавата реши да подкрепи селското стопанство, няма пречка, която да не може да преодолее. Трябва да го направи, иначе земеделието отива по дяволите. Необходимо е също така да се облекчат сложните, та чак непреодолими разрешителни режими за добиване на сондажна поливна вода, вметна Работов. При поземлените отношения са настъпили неблагоприятни промени. "Преди години към 80% от договорите, които подписвах със собствениците на земя, бяха дълготрайни – за срок от 5 до 10 години. Не знам как се промени това, но от няколко години се премина масово към едногодишни договори.“ Председателят казва, че едногодишните договори не само не позволяват инвестиции, но могат да предизвикат санкции за стопаните. Той дава пример: "Засявам покривни култури, които трябва да останат до 15 февруари според изискване в ДЗЕС 6 (добро земеделско и екологично състояние). ДЗЕС са задължителни условия и ако не са изпълнени, фермерите ще останат с орязани субсидии. Обаче идва новото споразумение и виждам, че парцелът с покривни култури е отишъл от 1 октомври при колега арендатор. Аз не мога да го задължа да остави тези растения до средата на февруари и подлежа на санкция, ако той ги разоре, за да засее есенници. Това е реален казус за задънена улица“, обяснява Людмил Работов. "Ако в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи залегне текст, че земята се стопанисва под наем или аренда минимум за 5 години, това ще ни даде сигурност за инвестиции. Тогава и споразуменията ще са с продължителност 5 или 10 години.“ Според председателя на съюза собствениците на така наречените "бели петна“ ще имат по-голям интерес от сключване на договори със земеделците, ако държавата получава комисионна от 15 до 30% от изплатения наем. В момента фермерите, които обработват частна земя без договор с наследниците, ежегодно внасят наем за ползването ѝ по специална сметка в съответната областна земеделска дирекция. Тя администрира безплатно тези пари и ги изплаща, когато те бъдат потърсени от притежателите на земеделската земя. "Започне ли държавата да взима комисионни, тогава наследниците ще поискат да сключват директно с нас договори за ползването на нивите“, предполага Людмил Работов. Относно цената за ползване на земята, тя също трябва да е на базата на справедлива формула, която да е съобразена както с цената на зърното, така и с годишната инфлация или дефлация, и с добивите. Има си особености в плащането на рентата – в Южна България тя обикновено е в натура, В Северна е кеш. Да стана зеленчукопроизводител? Добре, но къде са преработвателите? Вносът на зърна и семена от Украйна влоши устойчивостта на земеделските стопанства, но заедно с това ги накара да се запитат как да се променят, за да са готови, когато северната държава стане член на ЕС. Людмил Работов дори се замисля да стане производител на домати за преработка, но засега това му прилича на авантюра. Той не се плаши от самото производство, тъй като преди години е влязал в земеделието именно през зеленчукопроизводството. Заедно със своя тъст отглеждали домати, китайско зеле, лук, картофи, чесън, пипер… Това е минало, но Работов е наясно, че земята трябва да се работи, а не да пустее. "Като виждаме, че няма алтернатива, нямаме печалба и не можем да се съревноваваме с предлагането от Украйна, ние реално ще фалираме.“ За да не се случи това, част от земята на стопанството може да се задели за отглеждане на домати. Зърнопроизводителят обаче вижда три резки спирачки пред тази инициатива. Първо, преработвателите вече са малко и на практика са монополисти, които изкупуват доматите на безценица. От години са закрити големите консервни предприятия в Стамболийска, Кричим, Първомай, Оризово. Възможно е да се създадат сдружения на зеленчукопроизводители, кооперативи, които да направят собствен консервен завод. Това обече не е лесно, иначе досега да се е случило, разсъждава зърнопроизводителят. Втората спирачка е в огромния недостиг на работници. Третата – в напояването, което не се знае дали ще бъде осигурено. "Някои мои колеги заделиха част от земите в стопанствата си за отглеждане на зеленчуци. Но има и обратното движение – някои от зеленчукарите отиват към зърнопроизводството“, вижда Работов. Председателят на пловдивския съюз каза с огорчение, че към зърнопроизводителите има натрупано негативно отношение, което той не може да си обясни. "Ние работим, от нас идва хлябът, фуражът за животните, рентите за наследниците, данъците. Ние помагаме в селата за провеждане на събори. Дарители сме за хора в беда. Не мога да разбера как така станахме толкова лоши. Под публикациите за нас стоят такива коментари, че е по-добре да не се четат. Има хора лентяи, те създават ситуации на напрежение, нагнетяват омраза и завист. Аз не им обръщам внимание. Казвам си, че трябва да съм над тези неща“, споделя зърнопроизводителят от базата си в село Борец, където е неговият втори дом. |
Още новини от Новини от Пловдив:
