Пловдив отбелязва годишнина от Освобождението си на ново място | ||||||
| ||||||
Във военната церемония, включваща полагане на венци и цветя, ще участват военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци и представители на комитет "Родолюбие“. Събитието се организира традиционно от Община Пловдив като част от Културния календар на града. Слово по повод годишнината ще произнесе д-р Стефан Шивачев – историк, дългогодишен директор на Регионалния исторически музей в Пловдив. Водещ ще е Троян Гогов – актьор в Драматичен театър Пловдив. По традиция отбелязването на годишнината от Освобождението на Пловдив от османско владичество се провежда в присъствието на кмета на община Пловдив, народни представители, областния управител, председателя на Общинския съвет, генерал-майор Явор Матеев - командир на "Съвместното командване на специалните операции“, почетни консули, общински съветници, заместник-кметове, районни кметове, представители от общината, общественият посредник към община Пловдив, представители на политически и обществени организации, граждани и медии. Ето и какво разказва историята за онези събития: Битката за Пловдив е последното от големите сражения в историята на Руско-турската война 1877 – 1878. Победата отваря пътя на руските войски към Беломорието и Одрин, към победния край на войната. Съдбата отрежда мисията на освободител на Пловдив на капитан Александър Бураго, който с 63-ма драгуни навлиза в града от запад, използва изненадата и заема централната част. Заедно с въоръжените отряди от българи, кап. Бураго превзема железопътната станция и започва прочистването на кварталите от черкезите. В ранните часове на 16 януари 1878 г. ген. Гурко получава донесение, че Пловдив е освободен и по обяд е посрещнат от българското население на ул. "Съборна" под тържествения звън на камбаните по Трихълмието. Турските войски бягат от Пловдив, но в своята злоба на победени воини извеждат от затвора "Ташкапия" 123 българи – участници в освободителното движение, за да ги избият в местността "Остромила". Сред тях е големият родолюбец Душо Хаджидеков. ………………… Душо Хаджидеков взима активно участие в подготовката и осъществяването на Априлското въстание, но след разгрома му се оказва един от първите арестувани по настояване на елинистите. Те го обявяват пред турската власт в бунтовничество, интриги и сплетни. Четиридесетгодишният мъж е осъден и изпратен в затвора "Ташкапия". Там той прекарва две години, изпълнени с мъчения и страдания. В навечерието на Освобождението, на 4 януари 1878 година (стар стил) – денят, когато Пловдив е освободен от турска власт, башибозуци извеждат от затвора 123-ма българи, един от които е Душо Хаджидеков. Той е изнемощял, но все още вярва в светлото бъдеще на Родината. Турците разсичат българите на късове в близост до воденицата в местност Остромила. Така трагично си отива от този свят един заслужил деец на революцията, дал своя значим принос за културно-просветните процеси по българските земи в периода на Възраждането. През целия си живот Душо Хаджидеков живее скромно и дарява всичко, което печели честно и с труд. Характерни за него са острият ум и кипяща във вените му народност. Във време на страх и предразсъдъци той защитава всичко българско, превръщайки се в символ на безкористност и скромност. В своето завещание той пише "Сичко оставям на милия си народ". Днес в негова чест е издигнат бюст в Цар-Симеоновата градина, патрон е на пловдивско училище и една от улиците в подножието на Стария град носи името му. |