| Ето къде в Пловдив е бил единственият стационарен телефон в една от най-известните махали | ||||||
| ||||||
Камбаната на камбанарията биеше всеки петъчен ден в 10,30 часа сутрин. Биеше и в 17,30 часа всеки ден. За храма "Света Петка" се грижеше една жена - дребна, изглеждаше ми възрастна. Мисля си, че тя дърпаше въжетата на камбаната, за да бие, не знам. Да дърпаш въжетата на камбаната се иска сила, представлява усилие. Живееше на метри от църквата в близката малка стара къща заедно със сина си Кольо и дъщеря си Лилито. Беше вдовица. А ако можеше човек да погледне и под краката си, щеше да види нещо също така изумително, създадено преди хилядолетия от древните стротели-римляни, непознато за много хора. Вероятно само десетина души са имали щастието да надникнат в този уникален не само за времето си, но и за днес грандиозен строеж - шедьовър на строителството и архитектурата. Ако за този археолигически паметник се знае нещо, то съвсем наблизо има още един дълбоко скрит в земята паметник. Било е около 1956г., когато разкопаха улицата по неизвестни причини. Скоро след това засипаха разкопаното и всичко приключи. По старите пловдивчани знаят, че махалата, която днес наричаме "Понеделник пазара", това в действителност е махалата Тепе алтъ - турско име, което на български означава шесто тепе. Или пазар в подножието на забележителното Джамбаз тепе. А името Джамбаз е свързано с акробатите, наричани джамбази, които са правили различни акробатични номера на това място преди много години. Името не е свързано с джамбазите-търговци на коне. Пловдивчаните не казваха Тепе алтъ ,а Тепалтъ с ударение на "е"-то. Понеделник пазарът съществува вече близо сто години, откакто пловдивската управа взима решение на площада пред сегашната Първа поликлиника всеки понеделник да става пазар. Постепенно в продължение на години махалата става известна под името Понеделник пазара, та и до днес така я знаят под това име. Аз израснах на Понеделник пазара. Спомените ми са от преди близо 70г. Свидетел съм на всичко, което се случваше тук. Спомням си и знам всяко кътче от това място. Спомням си какви дървета растяха по улиците, както и храстите, цветята и тревите в градинката в подножието на тепето, за която се грижеше градинарят бай Димитър. Точно под храма " Света Петка" има едно дърво, което може да се види само на още 5-6 места в Пловдив. На пролет се окичва с много красиви червеновиолетови цветове. По същото време започват да цъфтят едни храсти с красиви нежни бледо жълти цветчета, които се задържат за много кратко време. Има ги на още няколко места из Пловдив. Почти по същото време разцъфтяват и едни други храсти, но с бели цветчета, които се задържат доста дълго, чак до юни месец. Около тези цветчета се изпълваше с бръмбари за радост на децата. Моите спомени от Понеделник пазара са все още много свежи и ярки. Може би защото тук всичко беше много магично, неповторимо. За понеделничния пазар тук идваха селяните - търговци от близките села. Идваха много рано, още по тъмно, за да запазят хубаво място, където минават повече хора. Идваха с магарешки или конски каруци. Разпрягаха животните, връзваха ги за някое дърво като им нахлузваха на муцуните чувал със сено да похапват. Наемаха срещу заплащане сергия на която подреждаха стоката си. Сергия - от онези дървените боядисани в мръсно сив цвят със сгъваемите крака. Взимаха под наем и кантар каквито даваха на първия етаж на къщата на арх. А.Семов. Тук беше единственият стационарен телефон в махалата. По-късно сложиха една телефонна будка до аптека №1 на ъгъла на ул."Гаврил Генов" и "Патриарх Евтимий". Къщата, където беше аптеката, я събориха във връзка с изграждането на археологическия музей. Кантарите имаха един плосък съд като паница, на който се поставяха стоките за теглене. Плоският съд беше закачен със синджири три броя за един лост, по който се движеше една тежест и така се определяше теглото на стоката. Някъде около 9,00часа пазарът беше в разгара си. Улиците "Патриарх Евтимий", Съединена България, Гаврил Генов и площадът пред сегашната поликлиника почерняваха от народ. Идваха хора да си накупят прясна и хубава стока. Имаше и такива, които само разглеждаха, разпитваха продавачите, но нищо не купуваха. Имаше един непрестанен шум, глъчка, които не може да бъдат описани и възпроизведени по никакъв начин. Чуваше се говор на десетки продавачи и купувачи.Чуваше се и пръхтенето и цвиленето на коне и магарета. Имаше и кукуригащи петли, квакащи патки и кокошки. Обикаляха и бездомни , гладни кучета с надеждата някой да им подхвърли нещо за ядене. Тук атмосферата беше специфична заредена с нещо неповторимо, трогателно и завинаги запомнящо се. Сергиите бяха препълнени със стока, зеленчуци и плодове, качествена току що набрана от градините. Изобилието от зеленчуци и плодове беше огромно. Какво ли нямаше тук. Домати, краставици, патладжани, чушки каквито искаш, зеле, кромид, праз. Ябълки едри и сладки, сочни круши, дюли, сливи сини и зелени, афъски, мушмули и още и още…Трудно е да се изброи всичко. |
Още новини от Новини от Пловдив:
