Стела Георгиева не е обичайният животновъд, макар цялото й време в момента да е отдадено на козите, които отглежда заедно с мъжа до себе си. Той пък е европейски и национален шампион по културизъм, което съвсем не го прави средностатистически земеделски стопанин.
Трудно е да се приеме, че красива жена като нея ще стои понякога денонощно в обора, за да се грижи за любимите животни. Но такава е в момента действителността. С много усилия тя отглежда 130 кози в разградското село Кара Михал. Зад гърба си има години работа в Белгия. Макар там да се занимавала с различни неща, мисълта да има собствена ферма никога не я напускала.
По време на престоя си в Брюксел е имала и фирма за социални услуги, която е работила два мандата към нашите дипломатически мисии в Европейската комисия, НАТО и посолството.
След различни перипетии в чуждата страна, някои от които са с типично български привкус, като измамата от българска строителна фирма, на която Стела е била подизпълнител, дошло време да се завърнат в родината. „С две евро и Мерцедес S класа…“, както тя самата споделя.
В България всичко започва от нулата. Първоначално се установяват във Варна, но по време на пандемията решават да се върнат на село.
Закупили си къща в село Кара Михал. Мъжът до Стела вече трета година всеки ден пътува до Варна, за да тренира желаещи. С парите, които изкарва, започват да купуват животни. Стела пък влага уменията си, придобити в живота си край баба и дядо.
„Първо взехме 8 кокошки, които станаха 280, след това 2 яренца, които се увеличиха до 22. После продадохме един имот, а с парите построихме едната част от фермата и купихме още яренца от породата Бяла българска млечна коза“, така Стела Георгиева обобщава началото на нейния път в животновъдството.
От думите й става ясно, че до момента не взема субсидии, защото все още не отговаря на законовите изисквания. Животните се гледат от съвсем малки, не се доят и не се продават, затова вече трета година цялото стопанство се издържа от приходите на мъжа й.
Стела се разделя с колата си и с наследствена земя, за да може да завърши обора. „За да успеем, ни помагат приятели, имам подкрепата и на бившия областен управител Гюнай Хюсмен, който ме познава от дете. Той вижда, че не се отказваме и все още ми се чуди как млади хора от града са дошли на село. Дори ми подари доилен апарат, за да не се мъча на ръка. Но аз съм категорична, че няма да се откажа“, споделя Георгиева.
По време на престоя си в чужбина Стела харесала практиката с малко бусче да се доставя мляко до входа на купувачите (Milkmen) и си пожелала да направи същото и у нас. Това в момента е целта й, защото няма намерение „да подарява млякото“ на мандрите. Идеята е да има минимандра и да пусне 1-2 хладилни буса за Варна, където пазарът е по-голям, а клиентите – платежоспособни.
Но до тогава трябва първо да започне да дои животните и да прецени каква е ситуацията. През април вероятно ще започне да добива мляко.
„Далече съм от идеята да отделя яренцето на една седмица от майка му и да се лакомя за млякото. Склонна съм да загубя 2 или 3 месеца, но искам да сучат и да растат силни без значение дали са мъжки, или женски“, категорична е тя.
„Не знам дали ми е вродено, или покрай родителите си станах така, но съм доста находчива и съм максималист в абсолютно всичко, което правя. Това, което видях в Белгия, искам да го приложа тук“, категорична е Стела. Тя иска да произвежда свое сирене, цедено кисело мляко и още няколко продукта. В началото обаче ще бъде доволна и на продажбите на козе прясно мляко, за което се надява да има добър пазар в морската столица.
За изхранване на животните Стела разчита на фураж, който купува. Ляга и става с мисълта дали ще има достатъчно храна за козите и как ще изкара зимата.
„Ще помня тази зима със сигурност, тъй като преди да зазимим животните не разполагахме с нито една бала люцерна в обора“, казва дамата. Стела обаче не се захваща със собствено производство на фураж, защото не смята, че трябва да се заема с нещо, което не разбира. „При добро планиране стопанинът може да си осигури храна на добра цена за животните“, убедена е тя.
Стела определено е голям оптимист за бъдещето си в животновъдството. „Справяли сме се и с по-трудни неща. Грижите са „бял кахър“, когато съм при животните забравям за абсолютно всичко. С мъжа ми сме се хранили само с припечени филии, но за животните трябва да сложа зърно сутринта и вечерта, както и хубаво качествено сено. Тези кози ги гледам с много любов и се стремя да осигуря най-доброто за тях“, споделя още стопанката.
Със съвети за отглеждане на животните и досега й помага човекът, от когото е взела първите 22 ярета. Левент Реджеб изчакал една година, докато получи пари за стоката си. Той самият отглежда около 300 кози.
За ветеринарна помощ разчита и на д-р Маринов от Разград, който й дава ценни указания в това отношение.
Стела сама пасе животните си, заедно с мъжа си чистят обора и се грижат за стадото без помощта на наети работници. Живеят в селото, където е стопанството, защото за тях е важно да чуват и виждат животните. Тя е убедена, че само много тежка житейска ситуация може да я раздели с животните.
Другата й голяма любов остава баскетболът. Седем години е тренирала в Исперих, след това в „Етър“ - Велико Търново и „Спартак“ - Варна, но след като става студентка, се оказва, че в Шуменският университет няма женски отбор и така се разделя със спорта.
Информационната кампания "ОСП работи за нас: По-зелени и умни!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.
