| Световната банка: Българите с повече имоти трябва да поемат данъчно бреме | ||||||
| ||||||
Българите с повече имоти трябва да поемат повече данъчно бреме, за да може да се плащат увеличаващите се разходи за пенсии заради застаряването на населението. Необходимо е повишаване на данъци, като например на данък сгради, за да има пари за изплащане на пенсиите. Това също са част от изводите в доклад на Световната банка. Според авторите на доклада е необходимо подобряване на събираемостта на ДДС, по-голяма ефективност в обществените поръчки, разходите за образование и за подпомагане на уязвимите. Все пак експертите са отчели като "навременни“ мерките за справяне с последиците от шока заради пандемията и последвалите високи енергийни цени Десислава Николова от Световната банка, но предупреди – че излизането от тях вече се бави. Пример за това са все още диференцираните ДДС ставки, особено при ресторантьорския бранш. Именно този косвен данък е основен за приходите в хазната, на която много тежат социалните и здравните разходи, неефективните разходи за образование и за обществени поръчки. "До към 2050 година, ако в момента не се предприемат нужните реформи, растежът може да се забави до около 1,25%“. Тази оценка обаче е в противовес с прогнозите на Министерството на финансите. "Мисля, че една добра цел за ръста на икономиката ни през следващите 3, 5, 10 години би било реален растеж от 4-5% на година, живот и здраве, ако няма шокове и кризи“, коментира зам.-министър Георги Клисурски, цитиран от БНР. По думите му в момента, за да се ускори растежът, министерството ще разчита много на инвестициите. Ежедневно се водят преговори с чуждестранни инвеститори, добави още Клисурски. Зам.-министърът посочи, че през 2023 г. БВП се очаква да е около 190 млрд. лв., което го прави два почти пъти по-голям в сравнение със само преди пет години, когато той е бил 100 млрд. лв. По думите му българската икономика бележи постоянен растеж, като за 2023 г. той се очаква да бъде около 2%, което е повече спрямо собствената прогноза на Министерството на финансите за 1,8%. "Дефицитът в бюджета за 2023 г. на начислена основа е около 2,2% от БВП и е изцяло в критериите за присъединяването на страната ни към еврозоната. Този резултат е по-добър от 2022 г., когато беше 2,9%“, коментира Клисурски. Той допълни, че размерът на дълга през 2023 г. е 21,6% от БВП, което с половин процентен пункт по-малко, отколкото към декември предходната година, когато е бил 22,1%. Това поставя България на второто най-ниско дългово ниво сред страните от Европейския съюз и е много по-ниско от 60% спрямо БВП, които се изискват по Маастрихтските критерии. |
Още новини от Национални новини:
