Отбелязваме 81 години от спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта | ||||||
| ||||||
България е една от малкото европейски страни, която успя да спаси от депортиране в нацистките концлагери евреите, живеещи в българските земи. Българският народ с право може да се гордее с достойното и хуманно поведение на нашите предци. Зад спасяването на пловдивските и на българските евреи стоят пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, създателят на Пловдивския панаир Обрейко Обрейков, Ангел Станков - председател на Адвокатската колегия, общественикът и журналист Недко Каблешков, журналистът Лука Говедаров, адвокатите Йордан Ковачев и Георги Кръстев. На 10 март 1943 г. в Пловдив 612 души евреи са задържани в 3 часа през нощта, но по обяд са освободени по нареждане на главния секретар на вътрешното министерство. До това се стига, след като митрополит Кирил (бъдещият патриарх) влиза в еврейския лагер и заявява, че ще тръгне с депортираните, ако не бъдат освободени. Митрополитът прескача оградата и влиза вътре в училището. Той вдъхва кураж и увереност на събраните за депортация евреи. Той отива при затворените хора с жълти звезди, уплашени и обезверени и им казва: "Ще легна на релсите, но няма да допусна влаковете към лагерите на смъртта да тръгнат“. Междувременно в страната се надига вълна от негодувание. 42 депутати начело с Димитър Пешев внасят подписка в Народното събрание и бламират антисемитските действия. Самото правителство спира депортирането. Българската православна църква окуражава евреите и българите, несъгласни с политиката на правителството. Особено активен е софийският митрополит Стефан, оглавяващ Светия синод. Протестите създават възможност цар Борис III да отмени депортацията. Антиеврейското законодателство е отменено през септември 1944 г. от правителството на Константин Муравиев. |