| Известен пловдивчанин: Майки ми предлагат дъщерите си, а една баба – внучката си | ||||||
| ||||||
Вече съм напълно възстановен от участието си в "Игри на волята“. Говоря физически и психически. Върнах се към нормалния начин на живот – работа, работа, работа. Аз съм човек, който винаги взима правилната поука. Участието в предаването ме направи още по-уверен, преценявам по-добре хората. Затвърдих още повече свои качества. Аз съм човек, който търси адреналина. Това нещо е пристрастяващо“, каза Мастагарков пред "МачКаст“. "Аз съм спортист дълги години. Ходил съм на лагери, което пак е изолация. Но все пак "Игри на волята' е една игра. Най-голямата трудност, беше гладът. Не ми се връща на реката. Там бих минал само като турист. В "Игрите“ най-важна е психиката. Физически аз съм подготвен целогодишно. Преди да вляза обаче направих по-различни, кросфит тренировки. Гледах и стари епизоди на предаването. Топли отношения поддържам с Момчил, брат му Васил, Крум, Гатьо, Рълев донякъде, Даниел, Калоян“, казва бившият футболист. "Внимание към мен винаги е имало. Просто количеството е станало по-голямо, качеството – не. Пишат ми майки, които ми предлагат дъщерите си. Писа ми една баба, която ми предложи внучка си (смее се). Но аз все още нямам половинка. Търся правилната. Бил съм сервитьор в чужбина. Точно тогава една жена, която скаутира хора, ми предложи да стана модел. Даде ми визитка, но аз я хвърлих... След 2 седмици се върна и ме пита защо не съм пратил снимки в агенцията. Послушах я. В Англия започнах, работех с 10 агенции в един момент. В началото ми беше трудно, не беше моето. Но свикнах, научих се. Бързо заработих, изкарах парички и ми дойде музата“, споделя тойпред "Телеграф". "Харесвам и море, и планина. Обожавам природата, обичам походите. Карам сноуборд. Избягвам родното Черноморие, защото е презастроено и предпочитам Гърция. Не ям сладко, не пия газирано, не консумирам пържено и това нещо не ми липсва. Когато съм гладен, не се ядосвам. Храня се по-разделно и се ограничавам“, споделя той за отличната си форма. За футболните маниаци Благомир Мастагарков не е просто Българския Кен, а бивш юношески национал и футболист на Локо Пд, който дори има мач в Първа лига. "19 септември 2010 г.? Какво си спомням от този мач? Влязох второто полувреме, пуснаха ме ляво крило. Паднахме от Локо Сф с 0:3. Мачът се игра на "Васил Левски“. Това е официалният ми дебют в "А“ група. Играх с много добри футболисти. Тунчев, Златински, Здравко Лазаров, Базил де Карвальо, Гарра Дембеле, малко хванах. Когато казваха: "Нека най-малкият влезе в квадрата, то това винаги бях аз“. Георги Василев-Гочо ми беше треньор. Имам приятел, който живее в Кючука. Той му казал на Гочо да дойде и да ме види. Така ме взе при тях. Василев тренираше набор '88, нямаше го моя набор '92 и аз започнах с 4 години по-големите. Това обаче ме разви и когато дойде моя набор '92,. буквално биех отборите сам“, разказва Мастагарков "Титлата през 2004 г. Аз гонех топките покрай терена. Когато отборът вече официално стана шампион, аз хванах една топка и я изритах навън. В този момент домакинът дойде и ми се скара. Каза ми: "Ти ще я плащащ тая топка“. Много се радвах. Но за мен най-голямата радост беше, когато аз лично облякох този екип и излязох в мач за мъжкия отбор“, казва още той. "Любимият ми футболист беше Кристиано Роналдо, конкретно в Манчестър Юнайтед. Видях нещо различно, видях бъдещето на футбола. Иначе ми харесваше Дидие Дрогба, Златан Ибрахимович също. Аз започнах като крило, защото бях много бърз и нямах стигане. От 186 см. обаче станах 192 см., което за крило е много. Така започнаха да ме пускат като нападател“, добавя той. "Имам много истории с Гочо Василев. Най-силния спомен е, че когато отивахме на официален мач, ни проверяваше обувките. Само някой да имаше мръсна обувка – го гонеше. Казваше: "Отивай да си миеш обувките, или ги сменяй“. Това ми е силен спомен. Уникален човек и уникален футболист е бил“, казва още Мастагарков. "На 21 години спрях с футбола. Играех с моя набор, с по-големите, с дубъл, с мъже. Бях претоварен. Така започнаха проблеми с едно коляно, с другото коляно, с корема. Четири операции преминах. Не е лесно. Не съм в Манчестър Юнайтед цяла болница да се грижи за мен... В един момент усетих, че не е моето и заради това прекъснах. Не исках да се лутам до 30-годишна възраст“, казва още той. "Не играя често последно време. Но се пускам на голям терен. Изпитвам любов към футбола. Повече искам да практикувам, не да гледам (смее се). Следя иначе българския футбол. Играл съм в Германия и Англия. Спортът ме е научил да падам, но и да се изправям. Това се прехвърля и живота. Постоянно имаме загуби някъде. Най-лесно е да се откажем. Но аз никога не го правя. Много хора ги е яд, че не спечелих "Игри на волята“. Но в крайна сметка така е трябвало да се случи“, завършва той. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 6975 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/1163 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Любопитни новини:
