| Тази пещера е една малко позната перла на Родопите | ||||||
| ||||||
Екипът на NOVA изследва един подземен свят на почти 3 милиона години. Дълбоко в гънките на Кайнадинския рид, край село Надарци, се търси една от малко познатите перли в тази част на Родопите. Данаил Хаджиев от туристическо дружество “Крепостта-Могилица" повежда екипът по пътеката към пещера Надарска. От асфалтовото шосе бързо изкачваме възвишението, на чийто западен склон е разположен входът с поглед към село Надарци. "Има сведения, че земите около село Надарци са населявани от древността от тракийски племена. Траките са били тайно и затворено общество. Хората в това общество са били много умни, сръчни. Останалите хора в района са вярвали, че траките тук са били надарени от Бог. Оттам идва името на селото Надарци и пещерата в покрайнините му", разказва Хаджиев, председател на ТД “Крепостта-Могилица". В пазвата на планината се открива невероятен шедьовър, оформен в продължение на милионите години, в който водата бавно и упорито си е проправяла път през пукнатините на здравия мрамор. "Това са сталактитите, сталагмитите, драпериите, дендритите. Пещерата е близо до билото горе. Над нас има около 6-7 метра скален пласт. Така можем да видим корените на някои растения. Горе е беседката, където си оставихме раниците. Ако се вгледате, ще видите, че някои от корените излизат от малките каналчета в средата на малките сталактити, там, където минава и водата", обяснява Хаджиев. "Образуванията в пещерата са от варовик, който е бял. Но той се оцветява в различни цветове. Черното, което се вижда на много места се дължи на мангана, кафявото е от глината", допълва той. С дължина едва около 50-60 метра, Надарска пещера е с сред най-богатите на всевъзможни причудливи форми. Капка по капка, милиметър по милиметър неголямото пространство се е оформило като изящна зала. От съвсем малките пъпки, които геолозите наричат дендрити, до внушителни сталактони, свързващи тавана с пода и масивните драперии. "При драпериите образуването е малко по-различно. При тях пак имаме капки вода, но те пълзят по ръба. Така драпериите растат надолу и напред", посочва Хаджиев. И под земята, и над нея, водата е велик художник. Съвсем близо до село Кошница по пътя между Смилян и Могилица, горното течение на Арда потъва в почти неоткриваем дълбок каньон. Истинската магия на това обаятелно късче от рая може да се усети, когато човек се спусне в него с лодка. "Най-тясната му част е малко над два метра. А най-голямата измерена дълбочина е около осем метра", разказва председателят на ТД “Крепостта-Могилица". Осем метра под водата и още поне пет нагоре се извисяват приказните мраморни сводове. Над тях гъстите корони на дърветата правят своеобразен зелен покрив. Ако човек се загледа във водата, ще забележи издълбани в камъните ерозионни котли. Горе в скалите се спотайва и цветето на Орфей - Родопският силивряк. "Наричат го още “безсмъртниче", тъй като има способността да издържа дълго време без вода", твърди Хаджиев. Буквално над каньона Горло, отново покрай коритото на Арда се издига внушителен стръмен хълм, съхранил както очарованието на родопската природа, така и множество археологически свидетелства за хората по тези земи от праисторията. От 1006 метра надморско равнище, на север, пред нас се откриват поредица планински масиви. А долу край реката се е сгушило село Кошница. Един от онези опияняващо красиви пейзажи, заради които човек винаги се връща в Родопа планина. |
Още новини от Национални новини:
