 © |
Коне, биволи, овце, кучета, котки, папагали, костенурки, рибки… Деца, мляко, сирене, картини, фотографии. Това е ежедневната картина на 32-годишната художничка Елина Николова, която е и стопанката в биволовъдна ферма "Радели" в село Казичене, Софийско.
ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО
Селскостопанският бит влиза в творчеството на Елина, а творческият й дух се влива в млечните продукти на семейната ферма. Как една столичанка от центъра на София постига хармония в живота на село и каква е тайната на уникалните сирене и мляко, каквито дори родните инспектори не са вкусвали, разказва пред Агри.БГ Елина Николова.Преди да бъдете фермер, Вие сте човек на изкуството. Разкажете ни първо тази история.
От малка рисувам. До последно не бях решила какво да кандидатствам след 7-ми клас. Месец преди изпитите реших, че ще е в Художествената гимназия. Отидох на урок, казаха ми, че не рисувам добре и няма да стане. Аз обаче съм инат. След месец ме приеха на едно от първите места. После в Националната художествена академия влязох втора, пак от инат. Завърших „Плакат и визуална комуникация”. Сега се занимавам с професионална фотография, графичен и уеб дизайн, продължавам и да рисувам, когато имам време, защото работя и в семейния ни бизнес.
 Как от Художествената академия стигнахте до фермата в Казичене?
Цял живот съм живяла в София, но винаги съм имала афинитет към животните. В 4-ти клас Роси Кирилова беше идвала да ме снима за предаването „За животните с любов” Имах зайци, чинчили, бях си хванала и смок. Развъждах си зайчета и ги продавах на пазара на Подуяне.
Баба ни водеше в една конна база. Яздя от малка. Оттогава съм влюбена в конете. Дъщеря ми сега е по същия начин, за нея, ако играчката не е кон, не я интересува. Но да се върна на историята как стигнах дотук.
Бях отишла един ден с колелото до една конна база на Витоша. В същия ден имаше организиран преход, но аз нямах кон. Отидох с моите приятели от базата с надеждата, че там ще намеря кон, а се оказа, че съм си намерила мъж. Но тогава не го знаех още. Той е ветеринарен лекар, с фермерски ген, животновъдството му е в кръвта.
Хареса ме и не ме пусна. Първото ни дете дойде скоро след това. Карах колело бременна в 5-ия месец, за да водя кобила да пасе на полето. Бабите от село бяха смаяни.
 Истината е, че винаги съм обичала природата и животните и във всеки удобен момент ходех по планини и села. За мен, ако в една къща няма животни, все едно няма къща, така че се чувствам на мястото си.
Конете са Ваша страст, но как свикнахте с биволите и каква е ролята Ви във фермата?
Биволите не ги исках доста дълго време, но мъжът ми прави нещата така лекичко… В началото каза: „Дай да вземем една крава” и аз понеже обичам мляко, казах „добре”. Но пропуснах да си представя доенето сутрин и вечер и че не можеш да отидеш никъде (смее се). После ми предложи да вземем малко биволи – 4-5. Те бяха малки, симпатични. Съгласих се. Хранех ги сутрин и вечер, какво толкова, но и те пораснаха, родиха, започнаха да дават мляко.
И се почна едно доене, правене на мляко, а тогава нямахме мандра, от сутрин до вечер с това се занимавах. Понеже съм упорита, научих се сама. Вече имаме мандра, процесът се канализира и сме много щастливи, че хората са доволни. Клиентите се множат.
Получих похвала дори от Агенцията по храните (БАБХ). Звъннаха ми по телефона, след като дадохме проби за изследване. Притесних се да няма проблем, а те ми казаха: „Такова сирене не е влизало в Агенцията от 20 години”. Питаха ме аз ли съм технологът.
 Както разбирам, Вашата запазена технология е желание, воля, инат и още малко инат. Как все пак успявате да съвместите всички дейности и да творите?
Със съпруга ми сме добър екип. Стиковали сме се. Той е изцяло отдаден на грижата по животните, аз съм в мандрата предимно, поддържам фейсбук страницата ни и други неща. Мога да карам всички камиони в стопанството. Обичам животните, особено конете, снимам ги, рисувам ги, те ме и вдъхновяват. Сега имам черен Дунавски кон и съм много горда с него.
Щастливи сме, че двете ни деца растат в такава среда. Те са постоянно в калта, радват се на животните, антибиотици не пият. Не казвам, че е лесно, но определено ни е интересно и сме доволни. Особено при този интерес към продуктите ни, имаме голяма мотивация да продължим. Какво още планирате?
Искаме да развием фермата още, да стане привлекателна дестинация за деца, ученици, семейства. Мечтая и за конна база. Личните ми планове са да си създам ателие и да продължавам да творя. Не се отказвам от нищо, което обичам.
Информационната кампания "ОСП работи за нас: По-зелени и умни!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
|
