| Юрист: Безобразие. Няма Дебора, няма Мебора, няма протести и Истанбулска конвенция, няма нищо | ||||||
| ||||||
Текстът е от неговата фейсбук страница: "Престъпление ли е да удариш жената, с която живееш на семейни начала, т.е. в условията на домашно насилие? Ако четете Наказателния кодекс – да, всякога. Ако питате служителите във 02 РУП-СДВР – зависи. Днес за пореден път се потресох, наблюдавайки как в полицията в София се приемат жалби от жертви на явно и доказуемо домашно насилие. Предходните ми такива наблюдения бяха от преди две или три години и от 03 РУП, когато мъж облян в кръв се беше явил след заветния седемнадесети час на денонощието пред вече позаключените врати на районното, разказвайки, че брат му се е "надрусал“ и първо го ударил с метален прът в главата, после опитал да отреже пръста на ръката му, за щастие безуспешно. Беше му чинно обяснено как така в този вид, облят в кръв, няма как да влезе да пише сведения, пък да не говорим, че въобще не е за полиция, а трябвало да си подаде искова молба в районния съд по реда на Закона за защита от домашно насилие. Това ме накара да пресека улицата и да се развикам, че униформената служителка трябва незабавно да уведоми дежурен разследващ полицай (за яснота – това не е униформен полицай, а юрист). Тя се прибра в управлението, но докато дежурният разследващ полицай дойде, жертвата се обезсърчи и си тръгна. После ми беше обяснено: "Но господине, той също е наркоман. Те така си живеят“. Мили хора. Да се изясним. Законът може и често дава повече от едно правно средство за защита. Така Законът за защита от домашно насилие дава един ред за защита с иск пред съда, докато Наказателният кодекс е въздигнал в престъпление някои конкретни видове домашно насилие в престъпление и разследването им е задължително. Такъв е случаят с телесните повреди при условията на домашно насилие. А дали сте наркоман не е предпоставка за отказ от образуване на досъдебно производство за посегателство срещу вас. Убеден съм дълбоко. Тази сценка от преди две-три години отекна в главата ми, когато днес отидох във 02 РУП-СДВР с жена, пострадала от побой на публично място вчера, 17 юни. Насилникът – гаджето ѝ, с когото съжителства от поне четири месеца. Вчера подала сведения в районното, водила си и свидетели, които се намесили. Извършителят – задържан за малко, но впоследствие освободен. Та отива тя днес да си набави някакъв документ и да провери образувано ли е досъдебно производство. Първо, на път за районното я среща не кой да е, а извършителят, който прави не какво да е, ами опитва да я нападне отново, вследствие на което нанася лека телесна повреда на единия свидетел, придружаващ отново пострадалата до районното. Второ, досъдебно производство (т.е. разследване) – йок. Няма. Nada! "Господине“, любезно ми обясняват от деловодството, "казали сме ѝ да чака три дни. Такъв е редът!“. Аз питам наред ли са, ама сериозно. Казвам нещо за "тежконаказуем състав на телесна повреда при условията на домашно насилие“ и как трябваше веднага да се образува досъдебно производство (най-малко със свидетели, дошли на крака). В същия момент си мисля като какъв ли паднал от Марс зубър-идиот им звуча. "Почакайте“, казват. И ми дават някакъв супер таен телефон да звънна, от там щели да помогнат. А то какво – друг униформен чичо полицай, който идва и вика "Елате да пуша отпред и да ми разкажете“. И ни води чааааак на тротоара след дългата алея пред входа на сградата, където пита с летаргичен тон какво пък сега искаме. Обяснявам. "Ами има проверка“, обяснява доволно. "Като е готово ще кажем“. Повтарям песента за тежконаказуемия състав и докато ми говори обръщам гръб и се връщам в сградата. Питам един човек зад прозорче как да се свържа с разследващ полицай. Пита ме пет пъти кой точно, а аз пет пъти казвам, че ми е все тая кой, искам някой. Сочи ми табличен списък, залепен на стъклото. Започвам да звъня. Първи, втори, трети, четвърти – не вдигат. Петият вдига, но не било името от списъка, ами друго. "Няма значение, чуйте ме“, казвам и обяснявам. Мълчание. След малко: "Стойте там“. Окрилявам се, че колега юрист, чел Наказателния кодекс, ще дойде. Наивно. Доста наивно. Идва НОВ униформен полицай и отново се обясняваме, при което ни връчва нов наръч бланки за заявления и сведения. Всички пишат – пострадала и свидетели. Идва още по-нов униформен да ги събира. Питам: "Сега това ще го погледне ли разследващ полицай? СЕГА!?“. Да, щял. Някъде между всичко това човекът от прозорчето реши да ме ограмоти, как не можело това да е домашно насилие, защото трябвало да е в домашна обстановка побоят. Не се смейте. Заклевам се, това каза! Междувременно във фоайето влиза извършителят. Насочва се към пострадалата. Аз и свидетелите заставаме между тях. На полицаите изведнъж им пада стотинката и започват да го пъдят да чака на пейка пред сградата, слагат му един от тях за пъдар. Той крещи на пострадалата отвън – да не пише жалба, да не я подучваме, да му простяла, че нямало така повече да прави, жалва се на пъдаря си, че само два шамара ѝ бил ударил. Тя пък вътре ми разказва, че излежал присъда за това, че ударил по главата някакъв с брадва. Неизбежно се отбранявал, но съдът не ги почувствал така нещата. Живеел сам с майка си в някакво село, която също тормозел. Сведенията станаха готови. Събраха ги и ни пожелаха лека вечер. Дори нямах сили да се боря повече, изхилих се ехидно и си тръгнахме. Нямахме и сили да идем до дежурен прокурор. Енергийните вампири ни омаломощиха. Няма Дебора, няма Мебора. Няма протести, няма Истанбулска конвенция, няма нищо. НИЩО. Безобразие. Дори няма какво да коментирам повече", допълва юристът. |
Още новини от Национални новини:
