| Пламен Панов: Мотивирани сме сградата на БНБ да има свой реален живот, като награждаваме трите най-добри идеи | ||||||
| ||||||
До къде стигна конкурса за сградата на БНБ, кои са на финала, г-н Панов? Много сме щастливи, че успяхме да обявим резултатите от конкурсната процедура наречена “Трезор за идеи. Концепции за бъдещото развитие на бившата сграда на БНБ в град Пловдив". Конкурсното жури заседава в продължение на няколко месеца, предвид факта, че имаше доста подадени предложения, знаете 42 предложения от 16 държави от три континента. Това изисква достатъчно време, за да може журито експертно да се запознае с подадените предложения, които общо взето бяха на доста добро ниво, доста детайлни. Имаше наистина висока конкуренция, именно заради това журито обяви трима победители плюс трима, които ние преценихме, че ще им дадем и почетни грамоти, освен тези трима, отличени с парични награди, защото идеите си струват и е хубаво обществеността да може да им обърне съответното внимание. Тримата финалисти, които са определени получават и съответните парични награди. Първо, имаме един колектив от Германия, начело с Нико Фесел и Ян Рут, тяхната идея е наречена “Банков удар: Център за млади надежди в сферата на творческите индустрии", като, в резюме, те искат да превърнат БНБ в един творчески хъб, който да насърчава и да развива младите таланти в града и на европейско ниво, разбира се. Това е едното предложение и то се хареса на журито. Другото предложение, което е определено като финалист, това е предложението, което е представено от колектив арх. Антоанета Топалова, арх. Мария Стоянова, арх. Владо Стоянов, също така и от бившия директор на Историческия музей Стефан Шивачев и тяхното предложение за адаптиране на сградата на БНБ в музей на Пловдив, което също е едно от възможните последващи проекти, които да бъдат реализирани. Третото предложение е на зам.-директора на Регионалния археологически музей в Пловдив, който е наименуван “Трезор и съкровища. Филиал на Регионален археологически музей", или така да се каже да бъде създадена експозиция на Регионален археологически музей в сградата на БНБ. Това са трите предложения, които ще получат и парични награди. Другите три също са любопитни, конкуренцията беше изключително висока, те ще бъдат отличени с почетна грамота. Но е важно да се каже, че последващите действия, които Община Пловдив ще приеме, когато и кметът каже своята тежка дума за това коя да бъде функцията след този конкурс. Идеята е всъщност ние да можем да ползваме някои аспекти. Защото част от самите аспекти на предложените идеи са добри и те могат да бъдат използвани за по-нататъшната реализация. Ще обясня малко по-късно какво имам предвид. Едно от предложенията, които е отличено като заслужило, това е предложението “Арт форум" с автор Мирта Билас от Великобритания. Тук всъщност ние си говорим за създаване на една съвременна агора. Или така да се каже БНБ да бъде превърната в пространство, в което да има обществени дебати, в които се взимат решения. С особено усещане за демократичност при взимането на решения за различни градски проблеми. А другото предложение, което е отличено и което също е много впечатляващо, това е на български автор Михаил Огнянов, то се нарича “Имерсивен център за творческо развитие и дигитални изкуства". Тук говорим за едно многофункционално пространство, което обаче слага акцент върху високо технологичните средства за визуализация и звук или как всъщност постоянно самата сграда отвътре може да бъде променяна с помощта на дигиталните технологии, за да бъде интересна и да се стимулира културният туризъм, да се правят арт резиденции, работилници, да се ползват лекционни зали. Но в основата са т.нар. “имерсивни изкуства". Другото предложение е на творчески колектив от Тайван, което се нарича “Гръбнакът - културният ренесанс в Пловдив". Предлагат превръщането на сградата в център, който насърчава културното разнообразие, съвместното творчество и ученето през целия живот. Конкурсното предложение предвижда създаване на гъвкави отворени пространства за широката публика, галерии, артистични студия и различни инкубатори и учебни зали. Всъщност тук говорим за едно мултинационално културно пространство, в което буквално всяко ниво на самата сграда да предлага различни подкултурни пространства. Дали ще бъдат експозиционни площи, дали ще бъдат учебни зали и места за дебати отново. Хубаво е да се каже, че след като ние решим с коя идея да продължим, това ще включва изработване на техническо задание. Понеже сградата на БНБ е паметник на културата и тя е защитена зона, ние, за да продължим напред на база идеята, която ни беше по-голямото предизвикателство, ще направим техническо задание, което ще го съгласуваме с Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и когато НИНКН ни одобри това техническо задание, ние вече ще обявим архитектурен конкурс за сградата. Защото, както казах в началото, самите подадени предложения бяха изключително детайлни, но с архитектурния конкурс, когато вече има подбрана идея ще даде възможност на самите архитекти, които ще участват да разработят в детайл с конкретни материали, с конкретни квадратури самите пространства вътре в сградата на БНБ. Така че процесът по адаптирането на БНБ е дълъг процес, но ние сме амбицирани и мотивирани всъщност сградата да има не само своята функция, която ще стане окончателна и ясна, но и своя реален живот с конкретните действия на база архитектурен конкурс. Когато архитектурният конкурс избере победител, вече общината ще възложи техническото проектиране и яснотата колко би струвала адаптацията на БНБ, ако бъде Център за имерсивни изкуства, или ако бъде Археологически музей, или ако бъде Музей на Пловдив. Но преди това все пак трябва да се избере една от всички тези идеи, това се вижда малко сложно и как ще стане? Да, така е. Вижте, ние в последна фаза от сегашната конкурсна процедура освен, че сега обявяваме резултатите публично, ще направим изложба, която ще бъде на открито, най-вероятно пред сградата на БНБ. Ще направим едно представяне в рамките на тази изложба на предложенията и ще видим какъв е пулсът на обществото, защото в момента имаме различни групи, които наистина в добрия смисъл лобират за определена идея. С уговорката разбира се, че Пловдив си има и кмет, който все пак е избран и има право да каза, да задава тонът на по-нататъшното развитие както на града, така и на съответните културни елементи от града. Имаме какво още да обсъдим, важното е, че ние вече имаме една много ясна основа, която в края на краищата е породена и от една много добра конкуренция и за пореден път се доказва, че когато правиш открит, прозрачен конкурс се появяват и добри предложения и много полезни предложения, които ще ни помогнат, за да можем да адаптираме сградата на БНБ. Отделно продължава активно работата по актуализацията на проекта за фасадата на БНБ, нещо което ние съвсем спокойно ще можем да случим през 2025 г. Знаете, че когато БНБ дарява сградата на Община Пловдив преди няколко години, всъщност дава и проект за нейната консервация и реставрация, говорим за фасадата. Този проект, предвид факта, че той е остарял и част от технологиите за консервация и реставрация вече са променени, и материалите са различни, в момента Община Пловдив го актуализира. До дни той ще бъде готов и ще го входираме в НИНКН. И вярвам, че в този 4-месечен срок до края на календарната година НИНКН ще ни даде зелена светлина, така че в бюджета за 2025 г. ние да си заложим средствата за обновяване на фасадата на БНБ. Защото преди въобще да се случва дългият процес, който ни е необходим да извървим, за да можем да адаптираме сградата отвътре, ние със сигурност ще защитим и ще я съхраним отвън, защото тя си е част от градската среда. Знаете, стотици хора минават всеки ден по Малката главна улица и се радват на сградата и са недоволни, разбира се, че тя в настоящия момент не е в най-доброто си състояние. Каква е последователността на дествията ми на базата на избраните няколко идеи? Вие с кмета трябва да прецените и да го подложите на обществено обсъждане, като ще направите изложба преди това? Ще направим изложба, да. Ние това го бяхме обявили още в началото, със старта на конкурса, нали знаете, за да може хората да са напълно информирани и да видим въобще какъв е пулсът. Ние, след като обявим конкурса, след като мине журирането, ще изкомуникираме тези резултати, за да може повече хора да са запознати с тях. Така че следва изложба, след изложбата вече ние ще знаем окончателно, а и кметът ще има ясно формирано мнение коя от идеите да избере. И всъщност от там нататък, ние вече ще се съсредоточим до края на годината надявам се, да можем да направим едно хубаво задание, което също ще го покажем на хората. Ние работим постоянно прозрачно с обществото, ако трябва стъпка по стъпка, за да може всеки гражданин на Пловдив да е напълно запознат с това, което се случва. Заданието се входира в НИНКН, след като излезе, ще направим един прекрасен архитектурен конкурс, вече и с по-голяма награда, за да може да се види и силата на архитектурните дружества, на архитектурните организации, на колективите, които да направят един детайлен проект вече за конкретната идея. Сега ние награждаваме трите най-добри идеи, ние не ги рамкираме като първо, второ и трето място, защото, ако рамкираме на първо място например проектът, който е от Германия ще излезе, че журито е харесало най-много проекта. Ние се опитахме, за да можем да не създаваме някакви полемики, по-скоро да изберем трите най-добри, които са направили силно впечатление на журито, което аз председателствах. Да кажем каква беше наградата за тях? Общият размер на наградния фонд е в размер на 14 100 лева, от които 9100 са осигурени от бюджета на Община Пловдив, а 5000 лв. са с любезното съдействие на КЦМ 2000. Така че горе-долу по около 5000 лева всъщност ще вземе всеки един от трите най-добри в случая. А другите три след тях, само поощрителни награди? Те в случая получават почетна грамота, но с уговорката, разбира се, че ние продължаваме да популяризираме дейността на тези организации, на тези творчески колективи и всъщност с уговорката, че можем да ползваме част от идеите, разбира се, за заданието. Добре, кажете ни сега около кино “Космос" има ли нещо ново? На този етап около кино “Космос" доброто като развитие е, че всички жалби, те бяха три на брой от фирмата, която обжалваше обявлението на процедурата, всички жалби на 26 юли Комисията за защита на конкуренцията се произнесе в полза на Община Пловдив, което е добре. Разбира се, сега има един 14-дневен срок, който тече, защото самата фирма, която жали, има право да обжалва решението на Комисията за защита на конкуренцията във Висшия административен съд (ВАС). Надяваме се, силно се надяваме, тя да не жали във ВАС и след като изтече този 14-дневен срок, ние да можем да подновим процедурата по обществената поръчка, която между другото е на своя финал. Остават не повече от 5-6 дни, които се забавят сега, заради всяка жалба, до изтичането на крайния срок и започването на така да се каже оценка на самите подадени оферти, колкото и да са те. Значи към средата на август ще може вече да се започне, ако няма обжалване? Надяваме се с пълна сила, за мен това, което е хубаво, ползотворно, е че тези решения на Комисията за защита на конкуренцията показват една все пак добре подготвена обществена поръчка, която бе достатъчно прозрачна и всъщност тя устоява на този етап на коментарите, които са в следствие на тези жалби, които се отправят. И искрено се надявам да няма повече жалене, разбира се. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 25 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/5 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Новини от Пловдив:
