 © |  |
Заложните къщи, наричани още банките на бедните, имат шанс отново да влязат в дневния ред на властта. И това е похвално. Защото през въпросните къщи, по наблюдения на данъчните и на антимафиотите ,са преминали десетки милиони левове, а от дейността им са пострадали много граждани. Но
банките на бедните все още са извън закона,
макар да са реалност повече от десет години.
Напоследък по темата се забелязва раздвижване. Миналия ноември финансовото министерство създаде работна група, която да напише наредба и да регламентира дейността на заложните къщи. Такава наредба няма и до днес. През пролетта трима депутати Румяна Георгиева, Ралица Агайн и Борислав Цеков, се канеха да пишат закон за тях. Преди дни на 30 септември, правителството взе решение за създаване на междуведомствен съвет, който също трябва да пише закон. Идеята засега очевидно е най-обща посочени са само ведомствата, които трябва да участват в бъдещия съвет. Става дума за Министерството на финансите, МВР, Бюрото за финансово разузнаване и др.
Надали някой изобщо знае колко фирми действително имат заложни къщи. Проверката по регистрите показва, че от около 400 000 регистрирани фирми само 230 са вписали в дейността си даване на заеми срещу залог.
В същото време е публична тайна, че голяма част от заложните къщи се подчиняват на силови бизнесмени, натрупали пари в смутните първи години на неукрепналата демокрация. Други, според криминалисти, са на хора, свързани с нотариуси и бивши полицаи. Това особено важи за столицата.
Какви са основните проблеми?
Те са няколко. Първо, хората, които се обръщат към заложните къщи, често губят залозите си в нарушение на сключения договор за залог. Стига се дори до загуба на дома. Второ, заради липсата на специална уредба на тази дейност, възвръщането на загубеното по съдебен ред е почти невъзможно за редовия гражданин. Наистина няма пречка потърпевшият да предяви претенциите си за връщане на заложеното пред съда това може да стане по общия ред за предявяване на претенции за нарушаване на договор, непозволено увреждане и др. В граждански дела. Но за образуването на подобно дело се плаща такса в зависимост от стойността на исканата обратно вещ или сума. А, както е известно, това е проблем за мнозина у нас. Особено за повечето клиенти на банките на бедните те отиват там, защото за финансово притеснени. Трето, държавата не може да държи под контрол дейността на заложните къщи, няма и информация за вида и обема на сделките, които се извършват от тях. Макар че, според антимафиоти в някои случаи става дума за откровено пране на пари. Този проблем би могъл да се уреди със
създаването на регистър на сключваните договори,
подсказват специалисти.
В същото време работата със залозите си върви и в къщите работят всякакви хора. Според случая.
Заложните къщи, които са на денонощен режим, задължително се обслужват от момчета със страховит вид, показа обиколка из тях. В работещите по светло често те посреща благовидно момиче, но стане ли дума за залог на недвижима собственост се появяват строги мъже, често придружени и от адвокати. Те са готови веднага да попълнят данните за къщата в договор за покупко-продажба в случая той се явява вид обезпечение за залога. Подпише ли го, закъсалият за пари с огромна вероятност е загубил жилището си. Защото схемата е изпитана и проверена през годините. Както и публично огласявана неведнъж. Случва се следното на базата на сключения договор доверен нотариус без присъствието на действителния собственик издава нов нотариален акт, обикновено на името на подставено лице. Това най-често става преди да е изтекъл уговореният срок за издължаване. А след като се издължи до последната стотинка, гражданинът може да разчита само на добра воля да му върнат дома. Ако волята я няма,
имотът може вече да е сменил няколко собственика
Как се оценяват имотите, срещу които банките на бедните отпускат пари? Конкретен пример жилище от 60 квадрата в елитния квартал "Лозенец" в София, строено през 1980 г., което на пазара сега струва 30 000 евро и нагоре, се оценява за 25 000 евро. Заложилият го обаче в най-добрия случай получава като заем максимум 40% от тази сума, т.е. до 10 000 евро.
При добър имот заложните къщи нарочно поставят условие за кратък срок на изплащане. Разчита се на това, че затрудненият човек ще просрочи погасяването на заема. А в договорите задължително има клауза, че при просрочване заемодателят пристъпва към принудително събиране на вземанията. И това изискване, за разлика от другите, се изпълнява. Случва се също длъжникът да бъде оплетен с договор за втори рефинансиращ заем, чрез който да се погасят неиздължените суми. Така той затъва още повече, губи имота си и никой съд не може да му го върне, защото още при вземането на парите доброволно е подписал договор за покупко-продажба. В София има собственици на заложни къщи, сдобили се по този начин с 15-20 апартамента. Образно казано това е едрата им дейност.
Междувременно се случва и друго, предупреждават криминални полицаи. С дребните залози, които приемат като бяла и черна техника, мобилни телефони, велосипеди и злато, банките на бедните
стимулират уличната престъпност и домовите кражби
Има един характерен детайл. В София е налице насищане от места за заеми срещу залог в райони с по-активна престъпност. На ул."Пиротска" те, например, са двадесетина, толкова са и по бул."Ломско шосе". Райони, за които всеки столичанин се досеща, че са опасни. Десетки са заложните къщи и в жилищните комплекси като "Люлин" и "Надежда".
Служителите в заложните къщи твърдят, че не приемат стоки без доказан произход и документ за собственост и са готови за полицейски проверки по всяко време. Те карат заложителите да подписват декларации, че стоката не е крадена, но тези хартии нямат никаква стойност.
Сигурно някои поне правят опит да са в белия сектор на икономиката, но пък оперативните работници , разследващи кражби, винаги съветват ограбения да си потърси нещата в такива къщи. Защото там ги приемат, а приемането е неимоверно облекчено от липсата на законов регламент за дейността.
Иначе заложните къщи сами по себе си се споменават в няколко закона.
Споменават се в закона за банките, в който е отбелязано, че правилата му не се отнасят до заложните къщи, установени по ред, определен от правителството. Има ги и в Закона за корпоративното подоходно облагане там обаче е регламентирано само плащането на годишен патентен данък в размер от 3000 до 28 000 лв. в зависимост от района, в който се намират. Има ги и във валутния закон, чиито преходни и заключителни разпоредби през 2003 г. са предвидили правителството да издаде специална наредба за дейността на заложните къщи. Сега сме октомври 2004 г. и подобен нормативен акт няма. Отделно от това заложните къщи
директно нарушават самия Валутен закон,
като приемат за залог и продават неоткупени злато и скъпоценни камъни. В закота пише, че тяхната търговия подлежи на контрол и регистрация.
Според Валутния закон всички лица, които осъществяват сделки с благородни метали и скъпоценни камъни, са длъжни да се регистрират в Министерство на финансите в 14-дневен срок преди започване на дейността. Освен това МФ поддържа и специален публичен регистър на тези лица. Има и специален ред за покупката и продажбата на тази стока. Но всичко това не важи за заложните къщи. Просто те са изключени. Търгуват си без документи и без контрол.
Защо това продължава? Време е законодателят, ако поне малко и наистина е загрижен за намаляване на престъпността и броя на измамените с имоти българи, да регламентира тази дейност час по-скоро. Когато това стане, да видим колко заложни къщи ще останат. |
