| Климатолог: Бетонирането на градовете ни ги прави значително по-топли, отколкото са били 30-40 години | ||||||
| ||||||
Тези данни бяха публикувани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, коитоо се позоваха на Института по метеорология. Те са едно от обясненията и за недостига на питейна вода. Изводът беше направен след работна среща между четирите ресорни министерства за проблема с безводието. Най-висок риск от засушаване има в райони от Северна и Източна България. Там засега водата в реките е най-малко, валежите също. "На територията на страната все пак има райони, където всяка година в последно време наблюдаваме подобни тенденции. Примерно Източна България и по-скоро югоизточните райони, тази година може и за Север да се отнася, но като цяло източна България през тези месеци - наблюдаваме тенденция за намаляване на валежите, което не пречи миналата година си спомняте точно в края на лятото настъпиха наводненията в Югоизточната част на страната", каза доц. Лилия Бочева, климатолог от НИМХ. Най-сухата година е била 2000-та, а най-влажната - 2014-а. От началото на новия век метеоролозите наблюдават и постоянно затопляне. "За последните 4 десетилетия наблюдаваме подобна тенденция - това отново не означава, че всяка следваща година ви е по-топла от предишната. Тенденцията се запазва към затопляне, но не по този начин - всяка следваща по-топла и още по-топла. Това че 2023 е била рекордно гореща година, не означава, че 2024 ще е следващата рекордна, 2025 - следващата и така", обясни пред БНТ доц. Лилия Бочева. Не по-високите температури са причината за жегата в градовете. "Бетонирането на градовете ни, особено центъра, ги прави значително по-топли сега отколкото са били 30-40 години по-назад във времето. Тъй като зелените площи са усвоени от бетон и нови сгради". 4 министерства тепърва ще набелязват мерки за справяне със сушата и безводието. Дали 2024 ще бъде поредната "суха година" ще може да се каже през зимата. |
Още новини от Национални новини:
