| Италиански вестник го поставя редом до Чарли Чаплин | ||||||
| ||||||
Любимият артист на няколко поколения е кръстен е на дядо си Тодор Колев. Баща му създава модно ателие за мъжки облекла "Адам“ в Шумен и получава псевдонима Адам, а Тодор започват да наричат "малкото Адамче". До идването му в София, а и по време на следването му всички го наричат така. "От малък слушах колко добър шивач е баща ми. Впоследствие разбрах защо. Отраснал съм в семейство на човек, когото уважават заради работата му. И това, може би, подсъзнателно ме е задвижило в професията ми“, казва актьорът. "Театърът е моята първа и най-голяма любов“, споделя Тодор Колев. Два пъти кандидатства във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов". Първия път не го приемат: "Не бях подготвен. Бях войник и буквално от едно учение отидох на изпитите, като си мислех, че ще трогна комисията с войнишките си дрехи“. Втория път, на приемния изпит, обува обувки с високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото преди това разбира, че във ВИТИЗ приемат предимно актьори с "мастита фигура и мощен глас". Завършва ВИТИЗ през 1965 година в класа на проф. Николай Люцканов. Разпределен е в Смолянския драматичен театър. Тогава става популярен с шеговитите песни, които изпълнява. Докато е в Пловдив, Тодор Колев печели и първото си отличие. В Националния преглед на българската драма и театър през 1969 година получава първа награда за мъжка роля за майсторското си превъплъщение в ролята на лесничея Марин в пиесата "Лодка в гората" на Николай Хайтов и режисьора Крикор Азарян. "Тази роля ми разкри какво съм всъщност като актьор. Това според мен е сценичният път на всеки артист – да разбере какво може, какво го отличава от другите, как може да каже едно нещо на хората по свой начин. Когато Хайтов видя пиесата, възкликна: "Боже мой, вие сте превърнали един реквием в джаз“, разказва актьорът. Същата 1969 година директорът на Пловдивския театър Слави Генев е уволнен и след като Крикор Азарян не е назначен за директор, една част от актьорите се местят в Пазарджик, а друга, сред които и Тодор Колев – в София. Тук той е поканен от директора на театър "Сълза и смях“ Иван Кондов в трупата на театъра, където играе близо две години. Принуден да напусне, Тодор Колев остава една година без работа в театъра. През това време се снима в киното. Тодор Колев създава култови образи в театъра и киното. Христоматийни са ролите му в постановката "Човекоядката", в театър "София", във филмите "Двойникът", "Господин за един ден" и "Опасен чар". За ролята на Пурко от "Господин за един ден" (1984) – беден селски музикант, който непрекъснато измисля нови начини да надхитри живота, за да успее да изхрани многолюдното си семейство, Тодор Колев получава наградата за най-добра мъжка роля през 1985 година на Международния фестивал на комедийните и сатиричните филми в Габрово. За изпълнението си в "Двойникът" (1980), в който играе едновременно две роли – на талантливия учен доц. Денев и на братовчеда Иван, е удостоен с първа награда за мъжка роля на Фестивала на българския игрален филм във Варна през 1980 година. Италиански вестник от средата на 80-те години на 20-и век поставя Тодор Колев редом до Чарли Чаплин: "Един българин си позволи да имитира Чаплин (става въпрос за импровизирания танц с хлебчетата от филма "Опасен чар“ (1984), в който той играе ролята на Ястребовски), но когато човек види целия филм, разбира, че той има право за това". Музиката му дава възможност да прави неща, които не може да прави нито в театъра, нито в киното. От 9-годишен свири на цигулка, а впоследствие започва да се занимава със саксофон и акордеон в продължение на десет години. Депутат беше моята най-кратка роля“, казва Тодор Колев. В началото на 90-те години на 20 век той не остава равнодушен към демократичните промени в България и се включва в политиката. От 19 юли 1990 до 2 октомври 1991 г. е депутат от Съюза на демократичните сили в VII Велико народно събрание. От 1992 година е съветник по културните въпроси в посолството на България в Отава, Канада. През септември 1999 г. излиза от печат неговата автобиографична книга "Варненското софиянче от Шумен – живот и страдания грешнаго Тодора". Тодор Колев умира на 15 февруари 2013 година, на 73-годишна възраст. |
Още новини от Национални новини:
