Православната църква отбелязва Антоновден и почита паметта на Свети Антоний Велики. Според българската народна традиция празникът се свързва с предпазването от болести като чума и шарка. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана „за болята, за лелята", т.е. за чумата. В народните представи живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова двата празника са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти. Днес имен ден имат Антон, Андон, Антония, Антоан, Антоанета, Дончо, Донка и производните им. Преподобний Антоний Велики е роден около 250 г. в Египет. Според житиеписеца му, Атанасий Александрийски, светецът прекарва 20 г. при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове. На 104 г. излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година Антоний умира и е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена. Информацията е на радио Пловдив.
|
