| Заспива край заледената Марица в Пловдив и окуцява завинаги. Разминава се и с Нобелова награда | ||||||
| ||||||
"Жестока съдба от най-ранно детство. Заспива край пързалката на заледената Марица в Пловдив. Едва го спасяват. Окуцява завинаги, трудно възвръща говора си и остава с постоянен дефект. Син на поет... На изключителния Петко Славейков... Започва да пише стихове. Учи в чужбина. Увлича се по модернизма. Става член на голямата четворка от кръга "Мисъл", която воюва с традиционалиста Вазов. Животът му се преобръща, когато среща красавицата поетеса Мара Белчева, вдовица, съпруга на убития при атентата срещу Стамболов министър Христо Белчев. Легендарна е тяхната любов, която завършва трагично в Италия с неочакваната смърт на Пенчо. Пенчо Славейков – един от най-големите български поети, който би получил Нобелова награда за своята "Кървава песен", ако не беше си отишъл внезапно. И Мара Белчева, посветила му най-хубавите си любовни стихове". ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ "Пенчо, бре чети!“ беше писал баща ти, поета. И ти цял живот чете... И ти цял живот стихове писа. Беше още дете... И заспа на онази пързалка проклета. И да ходиш с бастун... Цял живот... Тъй съдбата ориса... Оживя... Проговори... Колко трудно... Със бавни рефлекси... А пък млад... И красив... И измъчван от мисъл тревожна. Ти, суровият мъж... Ти – обхванат от мрачни комплекси. Твойта странна поезия... Твойта тъмна съдба невъзможна. Без жена... Без деца... Тъй живееше ти... Горд самотник... Но съдбата понякога е добра... И за теб милостива. Срещна тази жена... Овдовяла... Нещастна... Страхотна. Мара Белчева... Сякаш абсурд... Но със тебе щастлива. И такава любов... И години... И странни обрати... Други стихове, други поеми вече си писал... Свойта "Кървава песен“... И твоите трима приятели! Петко Тодоров... Яворов... Доктор Кръстев... Списание "Мисъл“. Неразбран и намразван за своя характер скандален. Нестандартен поете... Поете надменен и шантав... И напускаш България... И поемаш по пътя фатален... за ръка с любовта си ... Самотни... В страната на Данте. И най-после спокойствие... Тя е щастлива до тебе... Но инсултът внезапен!. И смъртта... Най-последната строфа! И в градчето Брунате... Сам самичка... Как те погребва. И след девет години те пренася отново във София. Да си близо до нея... Да идва и да си поплаква... И отново да пише за теб свойте стихове скръбни. Каква светла любов... Цял живот само теб да очаква. И след толкова време отново да те прегърне. Колко шумно е днес... Преминава гръмовно трамваят... Колко много години... Събития... Спомени... Дати... Дечурлига се гонят... И за нищо не искат да знаят... И се качват на пейката, дето сте двама с баща ти... |
Още новини от Новини от Пловдив:
