| Михаил Вешим: Ние сме в чалгата и чалгата е в нас | ||||||
| ||||||
Та какво толкова направиха двете акушерки – те са си деца на чалга поколението, което си отгледахме. И продължаваме да отглеждаме. За това поколение беше и новогодишната програма на две от най-големите телевизии – бТВ и Нова – поп-фолк до дупка. Яви ти се Фики Стораро, смениш канала, попадаш на Глория или на щерка й. Пак щракаш дистанционното – на екрана Нелина, Малина, Анелия или някаква такава фолк звезда-пионерка, с име на тунквана бисквита… За разлика от частните телевизии, БНТ пък заложи на историческата чалга (другото име е кич). Там новогодишната програма бе в стил "исторически парк" и "величие". Рокаджиите от БТР свиреха в ризници и брони, актьори, облечени в средновековни мантии си разменяха плоски шеги. Великото хрумване на сценаристите бе да направят телемост през хилядолетията и да свържат настъпващата 2025 с 925 г., за да ни пренесат във времето на Симеон Велики и в неговия Златен век. Не знам дали им се получи, защото пак смених канала – при толкова много програми, при смарт-телевизори с интернет, човек може да си гледа, каквото харесва, вместо пак да зяпа как на Васил Найденов "всичко му е наред", а Орлин Горанов ще "започва всичко отначало". Малко преди полунощ на екраните се яви президентът – за доза политическа чалга. Видя ми се доста кисел, с вид на страдащ от лошо храносмилане. Ех, че късмет – председателката на парламента ни Киселова, а президентът ни изглежда като пил оцет. Нямат ли по-качествено вино по трапезите на властта? В речта си Радев пак хвърли някакви обвинения към политиците, та заприлича на Чудомировата героиня, дето обичаше да повтаря "не съм от тях как Сийке". Заговори и за единство на нацията, сякаш не е той един от основните разделители на същата тази нация … Спрях звука на телевизора. После разбрах, че в социалните мрежи имало такава кампания – речта на президента да се гледа без звук. Как не научих по-рано! На Йордановден телевизиите продължиха с чалгата – патриотичната. От сутринта предаваха т.нар. "мъжко хоро" в ледената река на Калофер – там желаещите да шляпат във водата с носии, да веят байраци и да пеят химна с кръчмарски извивки стават все повече. Покрай тях газят и телевизионните репортери. Навремето само Хекимян от бТВ-то се престрашаваше да нагази и ей къде се издигна – до кандидат за кмет на София и настоящ общински съветник. Днес и по-младите му колеги с микрофони мечтаят за такава кариера. Те охотно разпитваха излезлите от водата, които не бяха само калоферци, а дошли отвсякъде – от Русе, Разград, Варна… Но пропуснаха да ги питат защо не са на работа в работния ден понеделник? Няма ли да е повече ползата за народа и родината, ако си гледаш работата, вместо да викаш "Българи-юнаци!" насред гьола. Но не, говореше се само за българщИната, за традициите… Макар че се знае – такава традиция – "ледено хоро" в Калофер няма. Ако я имаше, то Ботев, като калоферец, щеше да я споменал някъде в творчеството си, а Вазов, като учил в Калофер при даскал Ботьо Петков, щеше да я е описал… Но такова ни е времето, ние сме в чалгата и чалгата е в нас… Източник: Михаил Вешим, вестник "Стършел" |
| Още по темата: | общо новини по темата: 4137 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/690 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Любопитни новини:
