 © |  |
Най-яростно атакуваният съветски паметник у нас е на каменния войник в Пловдив. В соцгодините исполинът Альоша се бе превърнал в един от символите на града, почти наравно с тепетата.
На 5 ноември т.г. се навършва половин век от построяването на монумента на Бунарджика.
Драмите около него започнаха веднага след 10 ноември 1989 г. В споровете за съдбата му участваха с еднаква жар както политици и градоначалници, така и редови граждани. Още в първите месеци на демокрацията се заговори за бутането на солдата, но идеята раздели обществеността в града на две. Не може над Пловдив да се извисява символ на съветския окупационен ботуш, пледираха противниците. Защитниците на Альоша пък напомниха, че е варварство да се рушат паметници и обявиха исполина за символ на вечната дружба между българския и руския народ. През 1992 г. кметът Гарабед Томасян предложи съдбата на Альоша да бъде решена на референдум. Това се оказа много скъпо начинание и идеята пропадна. Още по време на предизборната си кампания следващият градоначалник Спас Гърневски пък обеща, че ако стане кмет, ще махне паметника. Гърневски бе цитиран от всички големи руски и западни вестници. По предложение на общинската комисия по наименования през април 1996 г. местният парламент взе решение за събарянето на паметника като символ на съветската армия окупатор. Червеният областен управител Петко Царев обаче веднага обжалва в Окръжния съд. Спорът стигна чак до Върховния съд, който отмени решението на пловдивските съветници. Дебатите в града обаче продължиха. Експертите предупредиха, че всеки опит да бъде взривен Альоша ще затрие окончателно цялото тепе. Веднага се нароиха дузина идеи за префасониране на каменния войник. Според най-екстравагантната солдатът трябваше да бъде опакован и да се превърне в гигантска рекламна бутилка на "Кока-кола". Патриоти предложиха Альоша да се поодялка и да стане Васил Левски. Пловдивският скулптор Цвятко Сиромашки направи опит да помири враждуващите лагери. Той настоя на Джендемтепе да се издигне паметник на Христос, който да бъде по-висок от Альоша, а каменният войник да не се пипа. В същото време Русия реагира с дипломатическа нота и се позова на международните конвенции за паметниците. Върховният съд също постанови, че Альоша е монумент за Втората световна война и не може да бъде разрушаван. С това дебатите временно затихнаха. За последно през 2004 г. лидерите на БЗНС-НС Анастасия Мозер и на "Оборище" - Тошо Пейков, се опитаха да възродят идеята за премахването на паметника, но предложенията им останаха глас в пустиня. Противниците и застъпниците на каменния солдат обаче и досега разменят гневни реплики, когато се засекат в подножието на Бунарджика. Информацията е на вестник "Стандарт". |
