Неговият особен авторски поглед създава алтернативата на ординерното, на досадата, на умственото задръстване. Софрони си играе с парадокса и го използва като стрела, като чук, като валяк, в зависимост от темата на творбата.
Хуморът му е философски тъжен, иронията му е изтънчена, но той обича човека и му е тъжно за него. Екстремалната ситуация го влече, уникалното му, синтезиращо мислене го прави самотен, но той вярва, че " Господ вижда всичко " и твори своите енигми, казва за него Краси Алексиева.

 

Роден е през 1960 г. в Габрово. Завършил Художествена гимназия в Казанлък - 1979 г. и Художествена академия - София - 1986 г. Работи като преподавател в Нов български университет и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив.

Самостоятелни и групови изложби- акварел:

2007г. - Галерия Улатовски, Мюнхен, Германия

2005 г - Галерия Бюргерхаус-Ниндорф, Хамбург, Германия

2001 г - Галерия "Нордерщедт" - Хамбург, Германия

1999 г - Галерия "Алианс Франсез" - Благоевград

1997 г - Галерия "Възраждане" - Пловдив