© в. "24 часа"

Левочево е едно от първите от дузина селища в Родопите, които провеждат допитване до населението с въпроса "за" или "против" пиенето.

През 1924 г. в Родопите започва борба срещу алкохолизма. Създават се въздържателни дружества в Пашмакли (Смолян) и всички по-големи села. Те настояват да се спре консумацията на алкохол, защото бил вреден за хората, разорявали се семейства. Според тях това е единственият начин обществото да се справи с редовните пиянски изцепки по кръчмите.

В документите, пазени в смолянския държавен архив, е видно, че най-активни са били въздържателните дружества "Съзнание" в Смолян и "Освобождение" в с. Славейно. В Смолян учредители са 25 младежи. То се разформирова през 1931 г., понеже властта подозира, че освен с официалната дейност по популяризиране на въздържанието извършва и друг вид пропаганда.

В агитацията около референдумите голяма активност проявяват учителите и свещениците. В селата Петково и Момчиловци първия път кръчмарите успяват да касират референдумите, но епископ Харитон от Пловдив отива там да агитира в полза на затварянето. Така вторите референдуми в тези две села също са успешни.

Дружествата на трезвениците си поставят за цел да превърнат Смолян в първия областен "сух" град. Постепенно с допитвания се затварят кръчмите в селата Арда, Чокманово, Левочево, Момчиловци, Петково, Широка лъка, Хвойна, Павелско, където по над 10 години кръчмарите нямат клиенти. Пиел се предимно контрабанден алкохол извън тях.

Борбата срещу пиенето започва в началото на 20-те години на миналия век. След войната и откъсването на Беломорието употребата на алкохол се засилила в района, твърдят летописците на онова време. В района лозя няма и вино и твърд алкохол се доставяли от вътрешността на страната. Заклетите пиячи, за да нямат проблеми с властта, че нарушават режима, ходели по кръчмите в съседни селища, където допитванетооще не се е провело.

В село Славейно 80% от населението приемат да се затворят кръчмите. Членовете на дружеството предварително са се подписали да не пият, произвеждат, купуват, продават, пренасят и сервират алкохол. Те провеждат беседи и сказки на обществени места и по къщите. Запазен протокол сочи, че са отпечатани 500 писма призиви, които са раздадени на хората, за да гласуват "против". Дружеството е платило тогавашни 300 лв. за "агитация".

Освен това въздържателите пращали писма на именици и рожденици да не разливат пиячка по време на празненствата си. В своя защита въздържателите не пропускат да сочат примера на "най-умната държава", както определят САЩ в апелите си, и на северните народи като Швеция и Норвегия, където нямало бедност, понеже алкохолът е забранен.

Сериозно упорство срещу референдума има в Широка лъка. Тогава кмет на селото е 25-годишният Дамян Каров - първият кмет в областта със средно образование. Понеже кръчмарите упорствали, Каров пише до тогавашния митрополит Стефан за становище по въпроса. Митрополитът, който е родом от селото и по-късно става екзарх, му изпраща телеграма със следния текст: "Устоявайте референдума, кмете, имате закрилата на закона и законодателя." Кметът показал становището на висшия духовник и това наклонило везните към референдума.

От ръкописните сведения на родения през 1988 г. Стефан Барбов става ясно, че в Левочево също е имало упорство от страна на кръчмарите и на хора, които са били на гурбет. "От този алкохол много пъти са ставали скарвания, бъхтаници и побоища", пише той. Барбов разказва как левочевецът Тодор Хвойнев станал жертва на пиянска разправия. Той имал гости,когато в къщата му дошъл пъдаринът Шино Гегов и настоявал да се включи в гощавката. Спречкали се обаче и не му позволили. Подпийналият Гегов причакал Хвойнев и стрелял с пушката си. Не го уцелил фатално, но куршумът профучал под брадата му и го ранил. Пъдаринът бил осъден и лежал 3 години в затвора в Гюмюрджина.

По-късно самият Хвойнев се замесил в пиянска изцепка. Навръх Илинден, когато е празникът на селото, той имал много гости. Според Барбов сред тях били и правителствени чиновници. В разгара на веселбата и пиячката Хвойнев
решил да стреля с пушката, да разведри компанията, но неволно нацелил съпругата си в бута. Дни след това проведеният референдум в селото също е успешен.

През 1934 г. възбраната за употреба на алкохол по кръчмите в Родопите пада и Министерството на финансите разрешава отварянето им. Според Барбов "сухият режим" в Левочево пада близо 2 години след това. Разрешил го кметът Христо Лечев от София, който според него бил "не по-малко алкохолик от левочевци". Веднага след отмяната в селото се отварят две кръчми.

През 70-те години на миналия век, когато всичко е било централизирано и соцуправата знаела къде и колко се яде и пие, се установява, че в Левочево се пада най-много алкохол на глава от населението. Жителите на селото решили да направят общоселско събрание в читалището, където да осъдят алкохола. Дори органът на ОК на БКП тогава - в. "Родопски устрем", съобщава за предстоящото събитие.

Местните канят на събранието и едри партийни началници от Смолян, за да видят, че в Левочево спират или намаляват пиенето. Естествено, алкохолът бил заклеймен пред началниците. Доволни, те си тръгват. Левочевци обаче решават да си поговорят на чашка още за вредата от пиенето в кръчмата. И пият чак до сутринта.

"Доносници" разказали в Смолян какво е ставало в селото, но заради срамните последствия управниците премълчали за безпаметното пиянство след "присъдата над алкохола".

Източник: в. "24 часа"