"Костов дойде на власт с 200 интелектуалци пред Александър Невски, но си отиде само с Васко Кръпката, добави Рашидов.

"Оставил съм си хората с 13 милиона за кино, от "Мисия Лондон" насам говорим за прекрасно кино, българският театър е пълен, реформите работят, има добавена стойност, парите са за тях", каза Рашидов, и добави защо българските творци да не са по-заможни от труда си. Преди те да дойдат на власт в театрите са били раздавани пари на калпак, сега не е така. Всеки театър вече се бори за всеки зрител. 

Рашидов е доволен, че е свършил всичко от заплануваното преди четири години. Ремонтирани са около десетина театри от 54, ремонтирани са училища по изкуствата, много са археологическите разкопки. Той призна, че за това е ползвал малка стратегия, но положителна. Оставил е за археологията да говори министърът на финансите, защото са му трябвали пари. 

"Да се прави пиар с култура е хубаво, но да се прави култура е трудно", каза Рашидов. 

"Имам реформа, това е единственото министерство, което може да се похвали с това, че преди имаше отлив на публика в театрите, днес вече няма билети", добави министърът в оставка. 

Това е характерно за всички театри - и в големите, и в малките градове. Това прави чест и на хората, които работят в тези театри. Реформа, според Рашидов, се прави не, за да се наказват хората, а за да имат по-добър живот и условия на работа. Ремонтираните театри са били пред разпадане. Условията, при които са работели актьорите и хората на изкуството са били ужасни - столове, на които се виждат пружините, застарели сцени, които миришат на мухъл. Как да получиш духовна наслада, когато сме бедни на стола, на който стоим, каза Рашидов. 

Министърът добави, че колкото и нескромно да звучи, той изтъква всичко това, защото няма кой да го похвали. Хората се интересуват повече от насъщния - хляба и кебапчетата, а за културата се говори малко. Не сме разбрали още, че културата е идентичността на всяка нация, а не украса на деня. Тя е много важна част от историята на държавата. Ако археологът не създава тези уникални неща, ние днес нямаше да съдим за онова време, за тяхното развитие. Това са документите, по които съдим. 

"Днес каквото оставим след нас като съвременници, по това ще съдят за нас, каза Вежди Рашидов. Така съществува паметта на старите цивилизации и култура, дано не сме поколение, което ще остави само бели петна в историята", добави той.