Къщата на ужасите, в която е убито тригодишното детенце и е държано три дни мъртво в гардероба, е заключена, не се мярка жива душа. Дори четириногият приятел на Асенчо е тъжен и безмълвен. В съседната сграда вбесена от напъните на журналистите стара ромка бълва псувни и заклинания. Не иска да говори, явно знае много, но не смее да го сподели. Крещи, че не познава убиеца Ерхан Камбур, нито майката на убитото дете Мария.

В задната страна на улицата се появява жената, която живее на семейни начала с чичото на злокобния Ерхан. Силвана Стефанова разказва, че е българка, племенникът не я харесвал заради това и не пускал децата на Мария при нея. Тя тайно им давала мляко, защото със съпруга си гледат животни.

"Сипвах на малкия Асенчо, беше много красиво и кротко дете. Честно казано не съм видяла или чула Ерхан да е крещял или бил малките, но явно е било така", плаче лелята. Тя не е комуникирала с Мария, но през оградата виждала как всеки ден майката пере дрехи на чедата си. Знае, че ги е хранела с неща, изровени от контейнерите.

"Асенчо все го гледах през нашия прозорец, играеше си с една количка в двора, буташе я, чаках го да дойде близо, за да му подам нещо за ядене. Хубаво детенце, жалко за него, беше много кротичко. Ходила съм в къщата, когато Ерхан замина с бащата на Асенчо - Кольо, за Германия. От жал съм гледала винаги по една паница манджа да им подам. Аз живея с чичото, също се казва Ерхан, вече 16 години. Аз изгледах децата на племенника, но такава агресия не сме предполагали, че се таи в него. Много сме разстроени и притеснени. Когато снощи по новините разбрахме, потресохме се и аз и мъжът ми. Ние не живеем постоянно тук, затова не сме разбрали", споделя разстроена жената.

В махалата е имало засилено полицейско присъствие, разказват роми. Вчера, когато телцето било извадено от река Марица, мъжете се събрали и се уговаряли да линчуват Ерхан. Той обаче бил вече арестуван. "На кого навреди тая бедна душичка", вайкаха се съседи, които обявиха, че в квартала са настръхнали и вече зорко бдят над отрочетата си, защото се страхуват зловещият случай да не се повтори.