| Пловдивският апелативен съд потвърди присъдата на Иван Тодоров - Доктора | ||||||
| ||||||
| Тричленен състав на Пловдивският апелативен съд потвърди присъдата на Хасковския окръжен съд, с която подсъдимия Иван Тодоров беше осъден на пет години лишаване от свобода. Със същата присъда е признат за невинен Тодор Дишлиев по обвиненията за съучастничество в грабеж и отвличане, съобщиха от Съдебната палата. Тодоров е признат за виновен в това, че на 02.04.1994 год. в гр.Хасково, в съучастие като съизвършител с други лица с неустановена самоличност, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 3 803 502 неденоминирани лева от владението на Милослав Милославов Кръстев, Георги Величков Георггиев, Георги Димитров Георгиев и Димитър Богданов Чапкънов, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребена сила и заплашване, грабежжа е в особено големи размери и дейците са били въоръжени, - чл.199 ал.2 т.З, НК . Със същата присъда е признат за виновен и в това, че на 02.04.1994 год. в гр.Хасково и с.Марково, обл.Старозагорска, в съучастие като съизвършител с други лица с неустановена самоличност, противозаконно лишил от свобода за около 20 часа Милослав Милославов Кръстев, Георги Величков Георгиев, Георги Димитров Георгиев и Димитър Богданов Чапкънов, като деянието е извършено по начин мъчителен и опасен за здравето на пострадалите - чл.142 ал.З, НК. Пловдивският апелативен съд намира постановената присъда на Хасковския окръжен съд за правилна, обоснована и законосъобразна. По отношение на подсъдимия Тодоров обвинението и за двете деяния е доказано и правилно е бил признат за виновен. По отношение на подсъдимия Дишлиев макар и да има известни доказателства, не е установено по несъмнен начин, че той е участвал при извършването и на двете престъпления и поради това правилно първоинстанционния съд е приел, че той не е виновен и го е оправдал. Присъдата е подписана с особено мнение от съдията Станко Кидиков. Тя не е окончателна и подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд. Припомням фактическата обстановка, приета по делото: Подсъдимият Иван Тодоров е роден в гр.Димитровград и към инкриминираната дата - 02.04.1994 год. живеел със съпругата си в хотел "Москва", където обитавал постоянно апартамент. Занимавал се с производство и търговия на алуминиева дограма.От този период датира и познанството му със св.Милослав Кръстев, който, по негови обяснения се занимавал със същото. На 02.04.1994 год. пострадалия Милослав Кръстев бил поканен на тържество в гр.Хасково, в ресторант "Палермо". Пристигнал от гр.Свиленград, заедно с шофьор и телохранители. Св.Кръстев пътувал в собствения си автомобил "Мерцедес 600 8ЕЬ" с рег.№ Х 06-57, заедно с телохранителят си св.Георги Георгиев и негова приятелка. В друга кола пътували св. В.Любенов, Д.Чапкънов и Я.Янакиев. След кратък престой в заведението, св.Кръстев отпътувал за гр.Пловдив заедно със свидетелите Георги Георгиев, Георги Величков и Димитър Чапкънов, където имал уговорена бизнес среща. След приключване на срещата групата потеглила отново за гр.Хасково. Около 24 часа описаните по-горе лица пристигнали в гр.Хасково и се насочили към ресторант "Палермо". Когато се движели по ул."Русе", водеща към ресторанта, пред тях се оказал спрян, препречващ им пътя лек автомобил "Лада", а отзад се появил още един такъв. Поради това водачът на автомобила, в който пътували свидетелите, бил принуден да спре. Тогава от двата автомобила и съседните сгради изскочили мъже с маски въоръжени с пистолети. Свалили св.Кръстев, заплашвайки го с пистолет, поставили му белезници и го поставили в багажника на колата. Там бил вкаран и св.Г.Георгиев. Св.Г.Величков вкарали в автомобила на задната седалка, като преди това му поставили белезници и залепили тиксо на очите. Св.Г.Чапкънов бил оставен на задната седалка с приведена глава и също с белезници. По-късно и на него било поставено тиксо на очите. След това колата била подкарана с голяма скорост. Четиримата пострадали свидетели били откарани в с.Марково, обл.Старозагорска и оставени в наследствената къща на бащата на подс.Иваи Тодоров. Част от нападателите останали да ги пазят, а подс.Тодоров се върнал в гр.Димитровград, с автомобила на пострадалия Кръстев. Паркирал го в близост до хотел "Москва", където както бе посочено по-горе, той живеел постоянно в нает от него апартамент. Междувременно в РПУ - Хасково бил получен сигнал, че в центъра на града около полунощ било извършено нападение на маскирани лица над луксозен "Мерцедес". Дежурните полицейски служители св.А.Тенев и М.Митев били предупредени за получения сигнал и като видели автомобила паркиран до хотел, започнали да го оглеждат. Забелязали на задната седалка петно, наподобяващо кръв и се усъмнили, че това е въпросния автомобил. В същото време подсъдимите Тодоров и Дишлиев добре облечени и с багаж слезли от хотела и се насочили към автомобила. Св.Митев, който познавал подс.Тодоров, го попитал, знае ли на кого е колата и той му отвърнал, че е на негов познат. Изпратил подс.Дишлиев да вземе нещо забравено в хотела, а той под предлог, че ще премести автомобила, се качил в него и потеглил рязко. На изхода на града по посока на гр.Стара Загора бил засечен от полицейски патрул, който също бил известен за издирваната кола. Подали му сигнал да спре и той подал мигач, че ще изпълни нареждането им, но след това форсирал двигателя и продължил движението напред. Така успял да укрие автомобила в продължение на десет дни неизвестно на кое място. Около 3.30 ч. след полунощ подс.Тодоров се върнал отново в центъра на гр.Димитровград и в близост до хотел "Москва",придружен от неизвестно лице, наел таксиметров автомобил, управляван от св.Д.Петков. Поискали да ги откара в района на болницата на града. Там слезли от автомобила, свиркали под един прозорец, от където никой не се показал и отново потеглили с таксито към центъра на гр.Димитровград около Общинския съвет. Под претекст, че търсят кафене, където да пият кафе, поискали от таксиметровия шофьор да кара бавно, а те оглеждали улиците, докато минали и покрай РПУ-Димитровград. Там таксито било спряно от полицаи и шофьора - св.Д.Петков, подс.Тодоров и третото лице били отведени в РПУ за проверка. На входа на полицейското управление, подс.Тодоров срещнал св.Антон Тенев и Митьо Митев -двамата полицаи, от които избягал , след като подкарал отнетия автомобил. Разминавайки се той им казал да премълчат за случилото се с "Мерцедеса", а после щели да се "оправят". Те обаче докладвали на оперативния дежурен това което им било известно. Междувременно било установено по категоричен начин, че отнетия автомобил е собственост на пострадалия свидетел Милослав Кръстев. В РПУ - Димитровград св.В .Господинов провел разговор с подс.Тодоров по изложените по-горе обстоятелства, но той отричал да е бил в такава кола. Наложило се св. Тенев и Митев в присъствието на подс.Тодоров да повторят, това което са докладвали. Едва тогава, подс.Тодоров заявил на св.Господинов, че това са "големи неща", които не са за всекиго и той ще говори по въпроса само с полицейския служител в МВР-Димитровград - Фердинандов. След това подс.Тодоров и св.Господинов отишли до хотела, за да си вземе някои неща. Там заварили съпругата му Вилияна, от която свидетеля разбрал, че тя се връща от София. Това направило впечатление на Господинов, тъй като преди това подс.Тодоров твърдял, че е имал намерение да пътува за Турция и съпругата му го чака в Свиленград. След това двамата се върнали отново в РПУ-Димитровград,където вече имало съобщение от РДВР-Хасково, че няма заявено официално оплакване за извършено престъпление на територията на гр.Хасково. От това следвало, че със случая следва да се заеме РПУ-Димитровград. Но тъй като такова оплакване не постъпило до сутринта както в Хасково, така и в Димитровград, подс.Тодоров сутринта бил освободен. Оплакване от св.Милослав Кръстев постъпило на 04.04. 1994 год. и на 05.04.1994 год. било образувано предварително производство срещу неизвестен извършител. През това време пострадалите Кръстев, Георгиев, Величков и Чапкънов се намирали в къщата на дядото на подс.Тодоров, намираща се в с.Марково. Те били оставени в една от стаите, с вързани ръце и крака и с превръзки на очите. След като бил освободен от полицията, подс.Тодоров отишъл в селото, когато и св.Кръстев успял да го види. Осигурен бил и лекотоварен автомобил със старозагорска регистрация, който бил паркиран близо до къщата, където престоял през деня и бил видян от трима свидетели от селото. Вечерта, когато се стъмнило, задържаните свидетели били качени на лекотоварния автомобил и откарани в неизвестна за тях посока. След не много продължително пътуване, автомобила спрял и те били освободени. Намирали се на полето. Тръгнали към далечни светлини и се озовали в с.Горно Белево около полунощ. С помощта на св.Танев, Делева, Златарев и Пенев, те успели да се придвижат до гр.Свиленград. По време на нападението и отвличането на св.Кръстев, Георгиев, Величков и Чапкънов бил отнет лекия автомобил "Мерцедес" собственост на първия, а така също и една златна гривна, златен синджир, слънчеви очила, антирадарно устройство, регистрационни табели, 4300 щатски долара, 16 000 германски марки и 163 500 неденоминирани лева. Видно от заключението на експертизата, общата стойност на отнетото имущество възлиза на 3 803 502 неденоминирани лева. По-късно всичко отнето е било върнато на пострадалите. |
Още новини от Новини от Пловдив:
