© Plovdiv24.bg

Одобрението за протестите доминира във всички типове населени места, като относително по-високо е в столицата и малките градове (64-67%), а малко по-ниско (59-56%) - в областните градове и селата. Подобна е подкрепата и сред отделните образователни групи. Тя варира между 57% и 62%, като отново няма силни разлики между хората с различно образователно равнище.

Нагласите се обръщат единствено при хората над 60 г., които са и най-поляризирани - 47% одобрение срещу 52% неодобрение.

Със студентската окупация започва да се пропуква една от най-упорито налаганите тези за протестите, избухнали след избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС - че протестиращите, които и да са те, са водени не от морална кауза и възмущение от начина на управление на страната, а са платени и използвани от политическата опозиция.

Две трети от българите застават зад тезата, че студентските протести са "спонтанни, водени от чувство за справедливост", 29% - че са "платени и обслужват партийни интереси". Нов момент в обществените нагласи е, че 20% дори от хората, които по една или друга причина не подкрепят протестните действия, са на мнение, че студентите са изразители на справедлив морален бунт, а не на користен партиен интерес.

Очакванията за развитието на протестите също опровергава тезата за тяхното "отмиране" - 58% от хората смятат, че те ще се разраснат , а 41% - че ще се изтощят, преди да "събудят" и други социални групи. Разбираемо, в мнозинството си хората, които подкрепят протестите са по-големи оптимисти за развитието им, а противниците им имат по-високи очаквания за провал.

Интересни тук са изключенията от общата тенденция - сред неподкрепящите протестите прогнозите за разрастването им са по-високи (38%), отколкото са скептичните нагласи сред привържениците им (25%). Накратко, това означава, че доскоро твърдата убеденост на противниците на протестите, че промяна на статуквото няма да се случи, започва да се пропуква. И това става с по-бързи темпове, отколкото се изхабява енергията на протестиращите.