С молбата се твърди, че се касае до наличие на ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което при решаването му не е било известно на съда. Като такова се сочи писмо на Българската социалистическа партия. В него се казва, че земята в България формално не е национализирана и за нея се плаща рента до 1958 г.. Според съда обаче писмото не представлява ново обстоятелство.

С решение на ВАС е отхвърлено оспорването на Стефка Иванова Ангелова срещу решение на зам.- министъра на културата, в което административния орган отказва да впише Панагюрското златно съкровище в регистъра от Закона за културното наследство. Административното производство е започнало по искане на Стефка Ангелова за регистрация на частна колекция - Панагюрско златно съкровище в регистъра "като собственост на откривателите братя Павел, Петко и Михаил Георгиеви Дейкови и собственика на земята Георги Недков Топалов". 

Тогава съдът отхвърля жалбата и е приел, че Стефка Ангелова не е доказала качеството си на "колекционер" - собственик или държател на културни ценности. Такова качество не е придобивал и наследодателя й, тъй като е безспорно установено, че на 08.12.1949 година братята Павел, Петко и Михаил Дейкови са намерили деветте златни прибора известни като Панагюрското златно съкровище, което веднага е било предадено в Околийския народен съвет Панагюрище.

За възражението на Ангелова, че откритието се е намирало в частен имот съдът е приел, че не е представено доказателство, от което да е видно, че теренът е бил на Георги Топалов. Магистратите са приели, че към 08.12.1949 г. "керамидарната фабрика "Мерул" е национализирана. Съкровището е намерено от работници "при копаене на пръст в района на тухларницата", "на държавно място", то собстевността на терена е била държавна, съобщават още от ВАС.

"Фактът, че към този момент земята е била с "неуреден статут" или че първия кадастрален и регулационен план на гр. Панагюрище е изработен едва през 1957 г. не променя факта, че мястото към онзи момент е било държавно, както на следващо място, съдът е приел, че ако теренът, в който е било заровено съкровището е бил частен, то този факт е следвало да бъде отбелязан в съставените през 1949 и 1950 година документи", се казва още в мотивите на 7-членен състав на ВАС

Магистратите посочват още, че статута на земята към момента на откриване на Панагюрското съкровище е бил нормативно определен, а от приложеното по делото писмо е видно, че община Панагюрище не разполага с документ, доказващ че земята където е намерено Панагюрското златно съкровище през 1949 година е била държавна, а не частна собственост.

Според първия регулационен и кадастрален план на гр. Панагюрище, одобрен през 1957 г. теренът, на който е поставен знака за откриването на Панагюрското златно съкровище е включен в кв. 183 А с отреждане "Фабрика Мерул" - национализирана към 1949 г.