©

Поставено изначално като задание на автора, по време на специализацията му по Фотография в Академията за Музикално, Танцово и Изобразително Изкуство гр.Пловдив, т.нар. "снимане на градски пейзажи със средно-форматна камера, 6х6см" неволно извиква у Борис размисли относно привидно лесното естество на подобно упражнение. Какво е града? Какво точно е "градски пейзаж"? До колко уникалното еволюционно изобретение на тази географско-административна единица влияе на проявата на художествените похвати и подбора на композиционни елементи при фотографирането му? До колко "той" - пейзажът, на "него" - градът, е архитектурна фотография? До колко не е? До колко е "стрийт"-фотография и пак - до колко не е? До колко крупността и монументалността на градската среда трябва да се принесат върху всички елементи на фотографската композиция? До колко това изключва участието на модел-човек и изключва ли го изобщо - все пак е пейзаж, но такъв "той" на "него", а в него нали живеят хора, а пък същите такива ние наричаме модели във фотографиите си.....

Авторът прави за себе си един кратък преглед на размисли по тези и други въпроси, запечатвайки "градски пейзажи" на средно форматните си черно-бели негативи. За крайната реализация на фотографиите си Борис Ковачев решава да използва медии също толкова еднозначни, колкото е и самото задание. Фотосите са копирани оптически в позитивни полупрозрачни изображения на план филм, а от там им е придаден графичен вид присъщ на класическия благороден бихроматен процес. Всеки пейзаж е представен от дует принтон/бихромат - различни и/или сходими както "град" и "пейзаж". Той-я на Него-то.