При това, ако родителите изберат икономичния вариант. В по-големите класове към тази сума се прибавят и разходите за учебници и тя се увеличава с още около 100-150 лв. За да не се червят децата им в класните стаи, майките и бащите събират каквото ценно все още е останало вкъщи и го отнасят в заложните къщи.

Залагат се предимно семейни бижута, телевизионна и записваща техника, мобилни телефони. В заложните къщи месечната лихва е до 3 на сто, просто защото законът забранява тя да е по-голяма. Освен нея обаче, някои от заложните къщи събират още и такса за съхранение на заложената вещ - 10%, такса за управление на заема - 5%, такса за оценка на заложената вещ и такса за разглеждане и одобрение на заема - по 1%. Така утвърдените в закона до 3% лихва практически стават доста повече.

Лихвари и инспектори от фирми за бързи кредити споделят, че основно хората теглят заеми за покриване на текущите си разходи до заплата или до пенсия. Баби се обръщат към лихварите за да си платят тока и парното или за да си купят дърва за зимата. Други пък теглят кредит за купуване на техника и на кола втора ръка. 

Има и такива, които признавали, че се обръщат с молба за малък кредит, с който да стартират свой бизнес. Заемите, които те искали обикновено били от 700-800 лв. до 1500 лв. На един парите му трябвали за да си купи моторна резачка, с която да реже дървата на съселяните си. Друг пък искал 200-250 лв., за да си купи инкубатор за мътене на пилета.

Млад мъж от горнооряховското село Първомайци пък обяснил, че му трябват спешно 600 лв., за да си купи 250-литров меден казан за ракия. Мъжът смятал да вари контрабандно ракия, която тайно да продава.