Желаейки да служи на Бога в по-усамотено място, се отправил за Йерусалим да се поклони на светите места и да посети палестинските пустинници. Там постъпва в манастир, където прекарва 20 години.

По-късно се поселил в пещера и там прекарвал дни и нощи в молитва и труд. Като получил след смъртта на майка си богато наследство, Сава построил няколко манастира и болници, основал две страноприемници - една в Йерихон, а другата при пещерите, из които вече се оформила лаврата или големият манастир. 

В него се събрали много братя и йерусалимският патриарх поставил Сава за духовен ръководител на отшелническите обители. Умира на 94-годишна възраст в 533 г.

Преп. Нектарий е роден 1420 г. в Битоля, Македония, от благочестиви родители българи и е наречен Никола. След смъртта на баща си заминава за Света гора Атонска, където приема монашеството и името Нектарий. 

Води благочестив живот, въпреки интригите на негови събратя, а когато остарява търпеливо понася тежка болест. Умира на 5 декември 1500 г. След 5 години монасите разкриват гроба му и намират светите му мощи нетленни. Правят за тях ковчег, върху лицевата дъска на който изобразяват лика на преподобни Нектарий.

Народната митологията представя Св. Сава като брат на Св. Варвара (почитана ден преди него) и на Св. Никола (почитан ден след него). Свети Сава в народните вярвания е по-добрия, той винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двата подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава".